прилагане на разпоредбата на чл. 176в от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх. № М-24-35-20
Дата: 14.10.2020 год.
ЗДДС, чл.176в

ОТНОСНО: прилагане на разпоредбата на чл. 176в от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

В Централно управление на Национална агенция за приходите с вх. № М-24-35-20/15.05.2020 г. е постъпило Ваше писмено запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
В хода на извършване на проверка по прихващане и възстановяване на Дружеството е установено, че същото за данъчен период м. 02.2020 г. е отразило в дневника за покупки три броя фактури, издадени от „И” ООД. Предмет на доставките е гориво, като данъчната основа на доставеното гориво общо по трите броя фактури е ……. лв.
Съгласно представена декларация от дружеството, за дейността си същото използва три броя влекачи, за два от които са сключени договори за наем с „ПБМФ” АД и една швартова лодка, която също е наета по договор за наем. Дружеството декларира също, че закупеното гориво е за собствено потребление, като постъпва директно в резервоарите на плавателните средства.
В хода на проверката, във връзка с доставките е изискан и представен към всяка една от трите броя фактури Придружителен документ за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, съгласно който данъчният склад „И” ООД чрез транспортната си фирма доставя дизелово гориво, маркирано по чл. 103, ал. 3 от Правилника за Прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове, с код по КН 27101943. В Приложение № 35 към чл. 111б, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС), с код по КН 27101943 е посочен газьол с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001 %.
След извършена проверка е установено, че дружеството не е вписано в публичния регистър по чл. 176в, ал. 15 от ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Дължи ли дружеството обезпечение по реда на чл. 176в от ЗДДС?
2. Следва ли дружеството доброволно да подаде уведомление за вписване в Публичния регистър по чл. 176в, ал. 15 от ЗДДС?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС задължението за предоставяне на обезпечение възниква, когато за текущия данъчен период всяко данъчно задължено лице:
1. извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или
2. общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания (ВОП) на течни горива надвиши 25 000 лв., или
3. получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.
В хипотезата на чл. 176в, ал. 1, т. 3 от ЗДДС задължението за предоставяне на обезпечение е на лицето, което получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС от него. Не възниква задължение за предоставяне на обезпечение, когато данъчно задължено лице за съответния данъчен период получава течни горива, които не са освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС от това лице.
По силата на чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС освобождаване за потребление е извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, освен когато при условията и реда на този закон от момента на извеждането стоките се движат под режим отложено плащане на акциз.
Съгласно чл. 24 ал.1, т.1 от ЗАДС освобождават се от облагане с акциз енергийните продукти за зареждане на въздухоплавателни средства и плавателни съдове (включително за риболов), освен когато се използват за частни развлекателни полети и плаване по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
На основание чл. 26, ал. 2 от ЗАДС доставката на енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства се смята за изнасяне и обезпеченият/платеният за стоките акциз се освобождава/възстановява по ред и в срокове, определени с правилника за прилагане на закона. Това не се отнася за плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за частни развлекателни полети и плаване.
Съгласно чл. 13б от Правилника за прилагане на ЗАДС за прилагане на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от закона при зареждане на плавателни и въздухоплавателни средства с енергийни продукти се прилага процедурата по износ по смисъла на чл. 269 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 269 от 10 октомври 2013 г.). Освобождаването от облагане с акциз по чл. 24, ал. 1, т. 1 от закона на газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 и енергийни продукти, съдържащи газьол, с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 за плавателни средства се прилага само при условие, че газьолът е маркиран, като за целта лицата следва да разполагат с анализен сертификат или протокол, в който трябва да е посочена информация за количествата газьол и за маркиращите вещества в съответствие с чл. 103, ал. 3.
С цел изясняване на фактическата обстановка допълнително е извършена проверка в програмен продукт на Агенция „Митници“ – „БАЦИС“, предоставен въз основа на Инструкция за взаимодействие между НАП и Агенция „Митници“, в резултат на която е установено, че за посочените в запитването доставки е регистриран електронен административен документ от „И“ ООД за движението на стоката под режим отложено плащане на акциз, с вписан в същите код „Износ“ (чл. 73а и чл.73б от ЗАДС). При извършената проверка е установено също, че в програмния продукт от „И“ ООД са регистрирани и митнически декларации за износ във връзка с регистрираните електронни административни документи по посочените доставки. В резултат на изложеното се налага изводът, че за стоката, предмет на доставките, не е налице освобождаване за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС. Следователно дружеството не се явява получател на течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, поради което не е налице хипотезата на чл. 176в, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и не възниква задължение за предоставяне на обезпечение.
Считано от 01.01.2018 г. са създадени нови ал. 13 и 14 на чл. 176в от ЗДДС, с които законодателят е предвидил допълнителни хипотези за освобождаване от задължението за предоставяне на обезпечение.
На основание чл. 176в, ал. 14 от ЗДДС (в сила от 01.01.2018 г.) лице, различно от лицата по ал. 13 (различно от регистриран земеделски производител и бюджетна организация), осъществило вътреобщностно придобиване на течни горива или получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, които са предназначени за собствено потребление, се освобождава от задължението за предоставяне на обезпечение, в случай че е вписано в публичния електронен регистър по ал. 15, създаден и поддържан от Националната агенция за приходите (НАП). Редът за вписване и съдържанието на регистъра се определят с ППЗДДС.
Вписването в регистъра по чл. 176в, ал. 15 от ЗДДС е право на лицето, а не задължение и когато лицето не е вписано в този регистър, при наличие на някоя от хипотезите на чл. 176в, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС ще възникне задължение за предоставяне на обезпечение от същото.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5

Вашият коментар