Изх. № М-26-Е-194
Дата:25.04.2016 год.
ДОПК, чл. 169
ОТНОСНО: прилагане на разпоредбата на чл. 169 от ДОПК
Във Ваше писмо, постъпило вна(НАП) с вх. № М-26-Е-194 от 01.04.2016 г., сте изложили следната фактическа обстановка:
Съгласно чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) дружеството е изготвило и подало на 30.03.2016 г. годишна данъчна декларация (ГДД) за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2015 г. След приспадане на направените авансови вноски за 2015 г., дружеството е с надвнесен данък в размер на ………… При попълване на ГДД не е отбелязан Ред 19 – „Възстановяване по реда на раздел І от глава шестнадесета на ДОПК“, тоест задълженото лице не е заявило, че желае надвнесените суми да му бъдат възстановени. Твърди се, че към 30.03.2016 г. дружеството няма непогасени публични задължения. В част ІХ на ГДД – „Деклариране на вида и размера на авансовите вноски“ дружеството е декларирало, че през 2016 г. ще внася месечни вноски в размер на ……. лв.
В писмото е направено искане с надвнесената сума за корпоративен данък да бъдат погасени бъдещите задължения на дружеството за авансови вноски за 2016 г.
С оглед изложеното са поставени следните въпроси:
1.Какъв е механизмът за конкретизиране на задължението, което задълженото лице желае да погаси с надвнесената сума? Съществува ли одобрен формуляр за заявление?
2.В процеса на бъдеща ревизия, какъв е механизмътза доказванена плащането на бъдещите задължения на дружеството с надвнесената сума?
3.В случай, че задълженото лице не подаде официално документ за прихващане на бъдещи задължения, съществува ли вероятност след 5 години надвнесената сума да бъде отписана като непоискана за ефективно възстановяване?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
От началото на март 2014 г. (с промяната на разпоредбата на чл. 169 от ДОПК с ДВ бр. 18 от 2014 г.) плащанията на задълженията за данъци и осигурителни вноски се извършват по 4 банкови сметки към съответната териториална структура на НАП – за централния бюджет; за социално-осигурителни фондове; за Националната здравно-осигурителна каса (Вноски за здравно осигуряване) и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Съгласно ал. 4 на чл. 169 от ДОПК до започване на принудителното им събиране, длъжникът заявява кой вид от задълженията, установявани от НАП, иска да погаси. Като „вид задължение“ законът има предвид посочените в същата норма от т. 1 до т. 4 четири вида задължения, а именно задължения за централния бюджет; задължения за социално-осигурителни фондове; задължения за Националната здравно-осигурителна каса (Вноски за здравно осигуряване) и задължения за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
За всяка от четирите сметки или иначе казано за всеки от четирите вида публични задължения, е приложим принципът за погасяване на най-ранното по падеж задължение, закрепен в разпоредбата на ал. 5 на чл. 169 от ДОПК. Тоест в описания случай задълженото лице е упражнило правото си на избор кой вид публично вземане иска да погаси с внасянето на дължима сума по съответния вид сметка. С наличния остатък, при положение, че лицето не е заявило сумата да му бъде възстановена, ще се погасят чрез автоматично обвързване нововъзникнали задължения по сметката на задълженото лице от същия вид – за задължения за данъци и други задължения за централния бюджет, по реда на тяхното възникване. Например съответната авансова вноска по ЗКПО, по декларация за данък върху доходите на физическите лица, удържан от работници и служители, по декларация за ДДС и др.
Законът не предоставя възможност за избор на длъжника да посочва кое конкретно задължение от съответния вид да погаси, независимо дали това става чрез внасяне на съответната сума или чрез автоматично обвързване с надвнесена по съответната сметка сума.
Месечните авансови вноски по ЗКПО се дължат до 15-то число на съответния месец. На първо число задължението се вписва в сметката и е готово за плащане. Ако по сметката за данъци и други задължения към централния бюджет има налична надвнесена сума, както е в описания случай, вписаното задължение за авансовата вноска автоматично ще бъде обвързано с наличната сума към датата на вписването на задължението.
Въз основа на изложеното може да се обобщи, че поради въведения автоматизъм в информационната система на НАП, е достатъчно при бъдещите плащания, които извършва задълженото лице по сметката за данъци и други задължения към централния бюджет, да се предвиди и приспадне вече наличната по сметката на лицето надвнесена сума, която автоматично ще бъде обвързана като плащане за първото по ред възникнало вземане от същия вид по сметката на задълженото лице. Не е предвидено подаване на заявление от лицето.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘