Изх. № 53-04-781/01.12.2015 г.
ЗДДС, чл.12, ал.1
чл.21, ал.2
чл.21, ал.4, т.1
чл.96, ал.1
чл.82, ал.1
чл.113, ал.1 от ЗДДС
чл.113, ал.9
чл.117
чл.114, ал.1, т.12
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-781/…11.2015 г. относно приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Въз основа на сключен договор с дружество, установено в Гърция, … ЕООД се задължава да извърши консултантска услуга, изразяваща се в оценка на недвижими имоти, находящи се на територията на България. … ЕООД не е регистрирано по ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли … ЕООД да издаде фактура на получателя при условие, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС регламентира случаите, касаещи мястото на изпълнение на доставка на услуга. Видно от разпоредбата, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
От общото правило, което регламентира мястото на изпълнение при доставка на услуга, са уредени и редица изключения. Едно от тях е разпоредбата на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни;
В запитването посочвате, че представляваното от Вас дружество ще извършва оценка на недвижими имоти на територията на страната. Предвид това обстоятелство и на основание чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на извършваната от … ЕООД консултантска услугата ще е на територията на страната и същата ще се третира като облагаема доставка по българското законодателство.
От това следва, че дружеството следва да следи за възникването на задължение за регистрация по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС. Що се касае до формирането на облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, чл.96, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000, 00 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. В разпоредбите на чл.96, ал.2 – 4 от ЗДДС е указан начинът на формиране на облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация. Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; доставките на финансови и застрахователни услуги, при определени от закона условия.
Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период по-дълъг от определения в ал.1 от закона. При определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие по доставката.
Що се касае до издаването на фактура за извършената доставка, съгласно чл.82, ал.1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка. На основание, чл.113, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона.
В конкретния случай, … ЕООД не е регистрирано по ЗДДС, но за него ще възникне задължение да издава фактури за извършваните от него доставки на услуги. Това правило е регламентирано в разпоредбата на чл.113, ал.9, изр. първо от ЗДДС – данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Като основание за неначисляване на данък във фактурата следва да бъде отразен чл.113, ал.9 от ЗДДС.
До момента на регистрацията на дружеството по ЗДДС, във фактурите не се посочват задължителните реквизити по чл.114, ал.1, т.12 от закона– ставка на данъка, както и т.13 – размер на данъка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘