Изх. № М-24-31-65
Дата: 29.09.2014 год.
ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5;
ЗДДС, чл. 70, ал. 2, т. 1;
ЗДДС, чл. 70, ал. 2, т. 5;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 18.
Относно: прилагане на разпоредбата на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше писмо, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. № М-24-31-65 от 12.09.2014 г., е изложено следното:
Дружество с предмет на дейност автобусни превози на пътници със собствени превозни средства (автобуси) е регистрирано по ЗДДС лице. Дружеството възнамерява да извършвапревоз на VIP клиенти, като за целта закупува луксозен лек автомобил марка „Мерцедес”, модел С320 с пет места, включително мястото на водача. Автомобилът е с уголемено купе и с широки разстояния на задната седалка и е специално предназначен за взискателни клиенти. За покупката е получена данъчна фактура. В допълнително предоставена информация от дружеството е пояснено, че превоза на VIP клиенти ще представлява случаен превоз на пътници по Закона за автомобилните превози (ЗАП). За предоставената услуга съгласно ЗАП и Наредба 33/03.11.1999г. ще се попълва пътен лист по образец, пътническа ведомост и ще се издава фактура на клиента. Посочено е, че лекият автомобил е включен в лиценза на дружеството за извършване на обществен превоз на пътници и е приложено копие на лиценз № 300210041 от 20.01.2014 г. за международен автобусен превоз на пътници.
Във връзка с изложеното е поставен следният въпрос:
Възниква ли право на приспадане на данъчен кредит за закупения лек автомобил и за консумативите, свързани с неговата експлоатация и поддръжка при положение, че с него ще се извършва превоз на клиенти и следва ли да се издават пътни листи при извършване на превоза?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
“Лек автомобил“ по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. В този смисъл, за да попадне в обхвата на определението, дадено в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, автомобилът следва да отговаря едновременно на следните критерии:
– броят на местата за сядане без мястото на водача да не превишава 5;
– да не е предназначен за превоз на товари;
– да няма трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице, което да е неподвижно закрепено и при обичайната му употреба да не се налага неговото отделяне от превозното средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил и стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Предвид цитираните разпоредби, за начислен данък върху добавената стойност за придобит или внесен лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, в общия случай правото на приспадане на данъчен кредит не е налице.
Изключенията от това правило са регламентирани с ал. 2 на чл. 70 от ЗДДС, като ограниченията по отношение правото на приспадане на данъчен кредит посочени в алинея 1, т. 4 и 5 на същата разпоредба не се прилагат, когато:
– превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба, или стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства;
– превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности);
– стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка;
– превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените по-горе, в случаите, когато една или повече от изброените по-горе дейности са основна дейност за лицето. В тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.
“Основна дейност“ по смисъла на § 1, т. 18а от ДР на ЗДДС е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените по-горе дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по същия закон.
Основание за възникване на данъчен кредит в конкретния случай е разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗДДС. Според изложеното в запитването, с луксозния лек автомобил ще се извършва случаен превоз на пътници по Закона за автомобилните превози (ЗАП). В Раздел ІІ на ЗАП са регламентирани случайни автобусни превози на пътници. Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България също регламентира условията за извършване на случаен превоз на пътници с автобуси. В тази връзка, независимо от съществуващата в цитираните нормативни актове, регламентация относно реда за осъществяване на обществен превоз на пътници, за целите на правото на приспадане на данъчен кредит за леки автомобили и стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, са приложими съответните разпоредби на ЗДДС.
Предвид на това, упражняването на правото на приспадане на ДДС от лице, което претендира за това право, на основание, че използва лек автомобил единствено за извършванена транспортни услуги, не следва да се обвързва с наличието или липсата на факта, дали транспортните услуги се извършват в съответствие с изискванията на ЗАП и Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. В тези случаи обаче, следва да се има предвид, че за да бъде доказано, че лекият автомобил се използва единствено за извършванена транспортни услуги разходите за експлоатация и поддръжка на автомобила, следва да бъдат документално обосновани чрез издаването на пътни листове, осчетоводени разходи за гориво – смазочни материали и др.
С оглед изложеното считам, че приизпълнение визираните в чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗДДС изисквания, за лицето ще възникване право на данъчен кредит както за начисления при покупката на автомобила данък, така и за стоките и услугите свързани с експлоатацията му, независимо от обстоятелството, че ЗАП и Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България не допускат извършване на транспортни услуги с лек автомобил.
/ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА/
‘