Относно: Прилагане на разпоредби на ЗКПО, КСО и ЗДДС във връзка с поевтиняване на храна в столова на предприятие
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи Ваше писмено запитване с вх. № ……..06.12.2018 г.
Поставени са следните въпроси:
1. По какъв начин ще се облага разходът, който предприятието ще прави за поевтиняването на храната описано по-горе във въпроса?
2. Може ли така предоставеното поевтиняване да се счита за издръжка на столове (включително поевтиняване на храната в тях), за да са изпълнени условията от чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от НЕВДПОВ ?
3. Може ли този разход да се третира като социален разход за фирмата, върху който се дължат 10% данък върху разходите, при положение, че поевтиняването ще се ползва, само ако служителят е бил на работа в съответния ден, когато се е хранил?
4. Трябва ли да се начисляват и внасят осигурителни вноски върху така описаната по-горе сума за поевтиняване на храната в столовата?
5. Предприятието има ли право на данъчен кредит по фактурата, която се издава от наетата фирма, за сумата на поевтиняването?
6. Необходимо ли е отразяването на сумите във ведомостите за заплати или след като ще бъде извършвано директно плащане към доставчика, няма да е необходимо?
Във връзка с изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
По прилагане на осигурителното законодателство:
Съгласно чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите:
* организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;
* търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;
* транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
* бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
* бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;
* подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;
* задоволяване на други социално-битови и културни потребности.
Начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на Общото събрание на работниците и служителите. Тези средства не могат да се изземват и използват за други цели (чл. 293, ал. 1 и 2 от КТ).
От цитираните разпоредби е видно, че социалните придобивки, които работодателите предоставят на работниците и служителите в направленията по чл. 294 от КТ, могат да се получават, както пряко от лицата в пари или в натура, така и косвено – за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.
Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи и основанията за възникването му са нормативно регламентирани в чл. 6, ал. 12 (посл. изм. – изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Разпоредбата гласи, че върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на ал. 3, 5, 6 и 7. От текста на чл. 6, ал. 12 от КСО е видно, че за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски върху извършените социални разходи е необходимо те да се предоставят пряко, постоянно или периодично на работниците и служителите и да са персонифицирани, т. е. да е определено кой разход за кое лице се отнася.
Разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), издадена на основание чл. 6, ал. 14 от КСО. На основание чл. 2, ал. 1 (посл. изм. – ДВ, бр. 40 от 2015г., в сила от 17.02.2015 г.) от НЕВДПОВ осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване в пари или в натура.
В чл. 2, ал. 3 от НЕВДПОВ е указано, че осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Доколкото тази разпоредба препраща към нормите на материален данъчен закон, задължението за внасяне на осигурителни вноски върху ваучерите за храна ще отпадне единствено, ако средствата са предоставени по реда на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, според който не се облагат с данък социалните разходи в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, при спазване на ограниченията по т. 1-3 от същата алинея (т. 4 и 5 са отменени, в сила от 01.01.2011 г.).
В чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ са изведени други хипотези, при които върху социалните разходи не се начисляват и внасят осигурителни вноски. Според тази разпоредба осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.
С оглед гореизложеното, предвиденото поевтиняване на храната в размер на 2 лева от всяко хранене на всеки служител, с които ще се намалява стойността на закупената от работниците храна, приготвяна на място от външна фирма в специално изградена и оборудвана столова, собственост на работодателя, ще попадне в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ, ако средствата се предоставят целево за сметка на социалните разходи за организиране на столово хранене, не се изплащат пряко на лицата и се отчитат като издръжка на работническия стол.
По прилагането на ЗКПО
За да се отговори на поставените въпроси във връзка с прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), най-напред следва да се посочи, че разходите свързани с изпълнението на социалната програма на едно предприятие се облагат по реда на Част IV, когато са предоставени в натура. Социалните разходи, предоставени в натура, за целите на закона, са дефинирани в допълнителните му разпоредби в § 1, т. 34. Според определението това са: отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От представената фактическа обстановка става ясно, че предприятието ще наеме друго предприятие, което ще приготвя храна за своя сметка. Тази храна ще се предоставя на работниците и служителите, които ще плащат стойността на храната направо на това предприятие. За да се постигне желаният ефект за изпълнение на социалната програма, работодателят ще плаща на предприятието, което приготвя храната, предварително определена сума – по 2 лв. за всяко лице, което ще се храни, след издаване на фактура с цел поевтиняването й. Видно от представените факти в запитването, паричните взаимоотношения ще са между предприятието–доставчик на храна и предприятието-работодател и наетите лица, т.е. няма да е изпълнено ограничителното условие, посочено в определението, дадено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Размерът на сумата, която ще се поема от работодателят за поевтиняване е конкретизирана с решение на Общото събрание (ОС) на работниците и служителите. Също така с решението на ОС е гарантирано правото на всички работници и служители да получават поевтиняване на храната, когато се явяват на работа.
От така изложеното може да се направи извод, че изискванията на определението за социални разходи в натура, дадено в ЗКПО са изпълнени, тъй като ще е налице документална обоснованост на поевтиняването от 2 лв. на наето лице; общодостъпност на поевтиняването за всички наети лица; липса на финансови взаимоотношения между предприятието от една страна и работниците и служителите от друга; редът и начина за предоставянето на поевтиняването са определени съгласно изискванията на чл. 293 от Кодекса на труда (КТ) с общо волеизявление на наетите лица, чиито права се регулират с разпоредбите на чл. 293 и чл. 294 от КТ.
Считам, че при така формулираното в запитването, със сумата на поевтиняването от 2 лв. за всяко наето лице, за предприятието възниква социален разход в натура, който следва да се облага с 10% данък върху разходите по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 и следващите в Част четвърта от ЗКПО.
Когато социалните разходи са обложени по реда на ЗКПО, същите на основание чл. 24, ал. 2, т. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) не се облагат с данък върху доходите на физическите лица.
По прилагането на ЗДДС
Условията и редът за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в глава седма от ЗДДС.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.
По смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Тъй като направените от Вас разходи, свързани с поевтиняване на храната, са предназначени за безвъзмездни доставки към работниците и служителите, не възниква право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.