ОТНОСНО: Прилагане на разпоредби на ЗКПО, ЗДДС, КСО и ЗЗО.
Във връзка с постъпило запитване с вх. № …08.2009г. при дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – ……, Ви уведомяваме следното:
В запитването са поставени въпроси, към които са направени кратки разяснения, както следва:
1. За 2008г. дружеството отчита преотстъпен данък. В тази връзка е поставен следният въпрос: Закупуването на лек автомобил счита ли се за инвестиране в дълготрайни материални активи във връзка с прилагане на правото за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 179 от ЗКПО?
2. Признати ли са данъчни цели разходите за пътуване и престой на едноличния собственик на дружеството, при условие, че същият постоянно пребивава в държава, различна от РБългария и освен тези пътувания, пътува и в страни-членки на ЕС?Има ли право дружеството да упражни правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС за нощувките в хотела?
3. Как следва да бъдат осигурявани работници, наети от дружеството за извършване на определена работа или за кампания по отглеждане на ориз?
4. Как следва да бъдат осигурявани български граждани, назначени на работа по КТ във фирмата при условие, че същите ще бъдат изпратени/командировани/ на работа в страна членка на ЕС по договор за извършване на определена работа, като в договора е упоменато, че заплащането на наетите работници ще бъде извършвано от българска фирма?
По прилагане на ЗКПО.
Въпрос № 1
Разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ЗКПО определя правото на данъчно задълженото лице да преотстъпва корпоративен данък в размер 60 на сто, когато е регистрирано като земеделски производител, за данъчната печалба от непреработената растителна и животинска продукция, в т. ч. от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство. Съгласно алинея 2 на чл. 179, преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира в данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, необходими за извършване на посочените в закона дейности, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.
В закона не са посочени конкретни видове активи, които могат да бъдат закупени при инвестиране на паричните средства, формирани от преотстъпения корпоративен данък. Изрично е посочено само, че същите следва да са необходими за извършване на посочените дейности.Преценка относно инвестирането на преотстъпения данък в даден актив следва да се направи от ръководството на дружеството, предвид спецификата на извършваната дейност и необходимостта от съответния актив за развитието на дейността, за която се преотстъпва корпоративния данък.
Конкретната преценка относно необходимостта от даден актив за дейността ще бъде направена при последващ данъчен контрол, когато всички факти и обстоятелства относно преотстъпването на корпоративен данък ще бъдат анализирани в тяхната съвкупност.
Въпрос № 2
От зададените въпроси не става ясно дали едноличният собственик на дружеството е и управител на същото. Не е посочено има ли сключен договор за управление или чуждестранното физическо лице е в определено извънтрудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на Закона да данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ с дружеството.
В чл. 33, ал. 1 от ЗКПО са предвидени конкретни кумулативни условия за данъчно признаване на счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, отчетени за сметка на данъчно задълженото лице, а именно:
– пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;
– физическите лица, извършващи пътуването и престоя, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения по смисъла на горецитираната разпоредба на ЗДДФЛ.
Видно от посочените нормативни основания, разходите за пътуване и престой на чуждестранно физическо лице в страната и чужбина ще бъдат признати само при наличие на конкретни правоотношения между него и дружеството и при доказване, че тези разходи са действително свързани с дейността. При неизпълнение на едно от посочените в закона изисквания е в сила разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на съдружници, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на такива.
Ако са изпълнени условията на чл. 33, ал. 1 от ЗКПО относно данъчно признаване на счетоводните разходи за пътуване и престой, следва да се има предвид и общият принцип на корпоративния закон за документалната обоснованост на счетоводните разходи по смисъла на чл. 10 от същия закон.
Условията за командироване в страната или друга държава, размерите на командировъчните пари /пътни, дневни и квартирни/, редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващия и командирования са регламентирани с Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
По прилагането на ЗДДС
По въпрос № 2.2.
В глава седма от ЗДДС е регламентирано възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит отпадат в случаите на чл. 70, ал. 2 и 3 от закона.
В конкретният случай, разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС дава право на лицата да упражнят правото на приспадане на данъчен кредит за транспорта и нощувките на командированите от тях лица. За да упражнят това свое право, лицата следва да притежават данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред.
Едновременно с това, тези разходи за командировки следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната и/или Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, в които са определени условията за командироване, размерите на командировъчните пари /пътни, дневни и квартирни/, редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите.
Предвид гореизложеното, за дружеството ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за нощувките на командированите от него лица, ако притежава притежават данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред и разходите са документирани съобразно изискванията на посочените наредби.
По прилагането на осигурителното законодателство
По въпрос № 3:
На третия въпрос, предвид използваната обща формулировка и липсата на конкретна фактическа обстановка, отговаряме следното:
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест (чл. 4, ал. 2 от КСО).
Регистрацията на трудовите договори в НАП се извършва по реда на Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда.
Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО (декларации обр. 1 и 6) за лицата, подлежащи на осигуряване, се подават в компетентнататериториална дирекция на Националната агенция за приходите по реда на Наредба № Н-8/229.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
По въпрос 4:
Като пълноправен член на Европейския съюз Република България е задължена да прилага координационните правила в областта на социалната сигурност, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и Регламент 574/72, който определя реда за прилагането му.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял ІІ от Регламент (ЕИО) № 1408/71 като хипотезите, в които по изключение от общото правило дадено лице е подчинено едновременно на законодателствата на две държави-членки, са възможно най-ограничени по брой и обхват, а в някои случаи се прилагат и други критерии за приложимост.
Съгласно чл. 13(2)(а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 лице, което е наето на работа на територията на една държава-членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава – членка, или ако седалището или мястото на стопанската дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа се намира на територията на друга държава – членка.
Изключение от общото правило за осигуряване по „месторабота” на наетото лице е хипотезата на командироване в друга държава-членка. Съгласно чл. 14(1)(а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 лице, което е наето на работа на територията на държава-членка от предприятие, в което обичайно работи, което е командировано от това предприятие на територията на друга държава-членка да извършва работа там за въпросното предприятие, продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава-членка при условие, че очакваната продължителност на въпросната работа не превишава 12 месеца, и че лицето не е изпратено да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл.
Разпоредбата дава възможност на лица, които за кратък период от време работят на територията на друга държава-членка, да останат подчинени на осигурителното законодателство на държавата, от която са командировани (изпращащата държава).
При условие, че са изпълнени условията, определени в чл. 14(1)(а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71, институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство следва да остане приложимо, издава удостоверение(Е 101), в което се посочва, че до определена дата наетото лице остава подчинено на това законодателство.
От 1 януари 2008 г. Националната агенция за приходите е вписана в Анекс 10 на прилагащия регламент като институция, компетентна да определя приложимото законодателство и да издава съответните формуляри (Е 101, Е 102 и Е 103). Удостоверенията се издават въз основа на подадено искане в компетентната териториална дирекция на НАП по реда на глава ХІІ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.