Изх. №26-К-114
Дата:03.12.2013 год.
ЗДДС, чл. 114, ал. 10;
ЗДДС, чл. 121, ал. 1;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 65.
Относно: прилагане на разпоредби от Глава единадесета “Документиране на доставките” от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше запитване, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № 26-К-114/28.05.2013 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество документира извършени от същото облагаеми доставки като издава фактури. Дружеството като получател по доставки издава фактури от името и за сметка на друго дружество – доставчик. Фактурите се издават чрез специализиран софтуер и са във формат PDF. Същите не са подписани с квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Въпросите Ви са:
Считат ли се така издадените фактури или известия към фактури във формат PDF за електронни фактури или електронни известия към фактури по смисъла на ЗДДС? Следва ли при извършване на документирането в тези случаи да се издават и фактури или известия към фактури на хартиен носител? В случай, че не са издадени фактури на хартиен носител, следва ли дружеството да осигури на компетентния орган по приходите електронен достъп до електронните фактури? Допустимо ли е лице, различно от лицето, което е издало електронни фактури и електронни известия към фактури за извършени от него доставки и електронни фактури и електронни известия към фактури от името и за сметка на данъчно задължено лице – доставчик да осигури електронното им съхранение? Кое е данъчно задълженото лице, което следва да гарантира автентичността на произхода на електронните фактури и електронните известия към фактури?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги (чл. 114, ал. 10 от ЗДДС). Освен чрез контрола на стопанската дейност автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на електронна фактура и електронно известие към фактура, съгласно ал. 11 на чл. 114 от ЗДДС се осигуряват чрез следните примерни технологии:
– квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП, или
– електронен обмен на данни.
В случая, изложен в запитването издадените фактури и известия към фактури чрез специализиран софтуер във формат PDF, неподписани с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП биха били електронни фактури и електронни известия към фактури, ако използваната технология осигурява гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата.
В случай, че документирате доставки чрез електронни фактури и електронни известия към фактури за тези доставки не следва да се издават и фактури и известия към фактури на хартиен носител.
Съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице осигурява съхраняването на данъчните документи, издадени от него или от негово име, както и на всички получени от него данъчни документи до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което документите удостоверяват в оригиналния им вид. С чл. 122 от ЗДДС е регламентирано, че когато данъчно задълженото лице съхранява с помощта на електронни средства, гарантиращи онлайн достъп до електронни фактури и електронни известия към фактури, издадени или получени от него, лицето е длъжно да осигури електронен достъп до съхраняваните данни на компетентните органи по приходите – когато лицето е установено на територията на страната, както и когато лицето не е установено на територията на страната, но данъкът за доставката е дължим в България, както и на компетентните органи на държавата членка, където данъкът е дължим – когато лицето е установено на територията на страната, а данъкът за доставката е дължим в друга държава членка.
Предвид горното в случай, че данъчно задълженото лице е издало или получило електронни фактури или електронни известия към фактури, същото е длъжно да ги съхранява в оригиналния им вид чрез електронни средства и да осигури на компетентния орган по приходите електронен достъп до електронните фактури или електронните известия към фактури. В ЗДДС няма предвидено ограничение осигуряването на съхранението да бъде извършено от лице, различно от лицето, което е издало или получило данъчните документи.
По смисъла на т. 65 от ДР на ЗДДС автентичност на произхода означава уверение за самоличността на доставчика или на издаващия фактурата/известието към фактурата от страна на доставчика или от страна на получателя по доставката. В този смисъл автентичността на произхода на една фактура е задължение на данъчно задълженото лице, което получава доставката на стоките или услугите, както и на данъчно задълженото лице, извършващо доставката. И двете лица могат независимо едно от друго да дадат уверение за автентичността на произхода.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ
/СТОЯН МАРКОВ/
‘