прилагане на разпоредби от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх. № М-24-37-10
Дата: 01.06.2016 год.
ЗДДС, чл. 13, ал. 1;
ЗДДС, чл. 16, ал. 1;
ЗДДС, чл. 16, ал. 4;
ЗДДС, чл. 56;
ЗДДС, чл. 83, ал. 1.
ОТНОСНО: прилагане на разпоредби от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Протокол за писмено запитване с Изх. № 20-04-293/08.03.2016 г. на ТД на НАП …., изпратен от Дирекция ОДОП ….. и постъпил в ЦУ на НАП с вх. № М-24-37-10/18.03.2016 г., е изложена следната фактическа обстановка:
При извършване на проверка на българско дружество за установяване на несъответствия по системата VIES е установено, че за данъчни периоди от януари 2015 г. до юни 2015 г. включително същото не е декларирало в подадените от него справки-декларации за данък върху добавената стойност и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС вътреобщностни придобивания, по които доставчик е гръцко дружество, за което е установено от системата VIES, че за същия период e декларирало извършени от него вътреобщностни доставки на стоки към българското дружество.
Установено е, че българското дружество през проверявания период е извършвало дейност по преработка на отпадъци, съдържащи масла и нефтопродукти в инсталации за пречистване, в резултат на която се получава тежко/котелно гориво, което се използва по-нататък в промишлеността за производство на топлинна енергия. В запитването е посочено, че за целта българското дружество има регистриран данъчен склад под митнически контрол на територията на страната, в който постъпват отпадъчните нефтопродукти и полученото в резултат на тяхното пречистване и преработка гориво се продава също под митнически контрол.
В съответствие с изискванията на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно превози на отпадъци за обезвреждане/оползотворяване на отпадъци и във връзка с извършваната от българското дружество дейност има сключен договор между него и гръцкото дружество.
Българското дружество е регистрирано и лицензирано за събиране, транспортиране, обезвреждане и възстановяване на отпадъци и масла от петролни продукти в съответствие с разрешенията, издадени от Министерството на околната среда и водите на Република България и Рамковата директива за отпадъците 2006/12/ЕО. Същото притежава собствени подходящи средства – камиони за събирането и транспортирането на този вид отпадъци.
Гръцкото дружество е регистрирано и лицензирано за събиране и транспортиране на петролни отпадъци в национален мащаб или трансгранично според лиценз, издаден от Министерството на околната среда, енергетиката и изменението на климата (МОСЕИК) на Гърция, както и за съхранението на петролни отпадъци с EWC код 160708 съгласно лиценз, издаден от МОСЕИК на Гърция, за което същото притежава съоръжения за съхранение, разположени в пристанище Thessaloniki, Гърция.
В хода на проверката е установено, че в изпълнение на горепосочения договор се транзитират стоки с необщностен статут (оводнени отпадъци, съдържащи масла и нефтопродукти) от свободна зона Гърция, Солун до данъчния склад на българското дружество на територията на страната, като за целта е оформен с митнически декларации митнически режим “Т1 – стоки, превозвани под режим Общностен транзит”. В митническо учреждение на територията на страната се извършва обмитяване на тези стоки, т.е. операцията е оформена като внос с отложен акциз, който се начислява при продажбата на полученото след преработката гориво. Установено е, че начисленият данък върху добавената стойност при вноса е внесен от българското дружество в републиканския бюджет.
Също така в запитването е посочено, че освен договора, за проверявания период са представени фактури, издадени от гръцкото дружество. Фактурите са комплектовани с митнически декларации, в които гръцкото дружество е вписано като изпращач/износител, а като получател на стоките – българското дружество и получаващо митническо учреждение на територията на страната. Митническите декларации, с които е документиран вносът, са отразени в дневниците за покупки по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на българското дружество за проверявания период. За получените от българското дружество доставки на стоки, по които доставчик е гръцкото дружество, същото не е съставяло протоколи по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС и не е декларирало вътреобщностни придобивания. За тези доставки обаче гръцкото дружество е декларирало вътреобщностни доставки към българското дружество.
В тази връзка въпросът Ви по същество е какво е данъчното третиране на извършени от гръцко дружество доставки на стоки (отпадъци, съдържащи масла и нефтопродукти), по които получател е българско дружество, като за стоките в Гърция е оформен с митническа декларация митнически режим транзит и същите се транспортират от митническата територия на Гърция до митническата територия на страната, а впоследствие при пристигането им на територията на страната за стоките се оформя с митническа декларация митнически режим “допускане за свободно обращение и крайно потребление или за ДДС или за акциз, и стоките са поставени под режим данъчно складиране (под режим в данъчен склад)”.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по зададения от Вас въпрос:
Съгласно разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС за целите на облагането с данък върху добавената стойност внос на стоки е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната, както и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение. По силата на чл. 54, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Лицето, платец на данъка при внос, съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, е вносителят. Вносител по смисъла на § 1, т. 38 от ДР на ЗДДС е лицето – длъжник за заплащане на вносните митни сборове, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз.
От изложеното в запитването е видно, че в конкретния случай се въвеждат необщностни стоки на територията на страната. В приложените митнически декларации, оформени в България, в клетка № 37 е посоченмитнически режим “4500”. Съгласно Приложение № 10 от Наредба № Н-17 от 13 декември 2006 г. за прилагане на разпоредбите на приложение № 37 и приложение № 38 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез единния административен документ, издадена от Министерството на финансите (обн. ДВ бр. 105 от 2007 г., посл. изм. ДВ бр. 2 от 08.01.2016 г.) посоченият код означава “допускане за свободно обращение и крайно потребление или за ДДС или за акциз, които са поставени под режим данъчно складиране (под режим в данъчен склад)”. В митническите декларации е начислено мито и данък върху добавената стойност, които видно от изложеното в запитването са платени от българското дружество. Съгласно чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 от същия закон се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Предвид това в компетентността на Агенция “Митници” е преценката на обстоятелството дали е налице внос при конкретната фактическа обстановка. Със заверката на митническите документи Агенция “Митници” е приела, че за българското дружество е налице внос по смисъла на чл. 16 от ЗДДС.
За да е приложим режимът, установен за вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
– доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в друга държава членка;
– предмет на вътреобщностното придобиване са стоки;
– възмездност на придобиването;
– транспортиране на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка;
– придобиващ по вътреобщностно придобиване е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице.
Видно от изложеното би могло да се приеме, че операцията покрива и условията за наличие на вътреобщностно придобиване от страна на българското дружество.
Считам в случая, че ако при ревизията не се установят данни за данъчна злоупотреба, така извършеното от дружеството със санкцията на Агенция “Митници” данъчно третиране на операцията следва да се приеме за законосъобразно, доколкото за операцията дължимият данък върху добавената стойност е внесен. Повторно претендиране на данъка от приходната администрация би представлявало неоправдано административно усложняване на казуса и създаване на административна тежест за дружеството, особено с оглед обстоятелството, че ако стоката не е предмет на крайно потребление от същия, неутралността на данъка следва да бъде осигурена.
Предвид изложеното считам, че в случай на липса на данни за данъчна злоупотреба, данък за вътреобщностно придобиване по операцията не следва да се начислява в ревизионното производство, а ако се начисли, следва да се осигури неутралността на данъка като се приложи чл. 73а от ЗДДС. При осъществяване на административно сътрудничество с гръцката данъчна администрация казусът следва да се поясни в пълнота с оглед невъзникване на неследващи се данъчни утежнения на участниците в операцията.
Подчертаваме, че предвид заложения в ДОПК принцип на самостоятелност и независимост на органите по приходите, анализът на доказателствата в цялост е в сферата на компетентност на органа по приходите, като настоящото становище няма обвързваща сила относно тази преценка.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Оценете статията

Вашият коментар