Изх. № М-24-36-9
Дата:17.05.2017 год.
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 5;
КТ, чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „а“;
ЗКПО, чл. 33.
ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на данъчното законодателство във връзка с командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
По повод Ваше писмено запитване, препратено по компетентност вна НАП и заведено с вх. № М-24-36-9/20.02.2017 г., изразявам следното становище:
В запитването сте посочили, че във връзка с Вашата дейност сте командировали работници по реда на новия чл. 121а, ал. 1, т. 1, б „а“ от Кодекса на труда (КТ) в други държави-членки. Във връзка с Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата) са поставени следните въпроси, свързани с прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО):
Въпрос 1: Работникът и работодателят са договорили в допълнителното споразумение към трудовия договор квартирни пари на основаниечл. 5 от Наредбата в абсолютна сума, например 50 евро на ден на база действителния брой нощувки в приемащата държава. Начисляването на квартирни пари ще се документира с първичен документ – авансов отчет или ведомост за работна заплата, съдържащи реквизитите и отговарящи на изискванията за изготвяне на първични документи на основание чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Например: Авансов отчет за период 10.01.2017 г. – 20.01.2017 г. – 10 нощувки по 50 евро=500 евро.
Така начислените и изплатени квартирни пари ще бъдат ли необлагаем доход на основание чл. 24, ал. 2, т. 5, б „а“ от ЗДДФЛ и ще бъдат ли обоснован разход на основание чл. 10 от ЗКПО и другите закони? Какво е ограничаването на допустимия разход, който може да се признае за нощувка?
Въпрос 2:Работникът и работодателят са договорили в допълнителното споразумение квартирните пари да се изплащат на база представен документ – фактура за нощувка от хотел или разписка (ако наемодателят е физическо лице).
Така начислените и изплатени квартирни пари ще бъдат ли необлагаем доход на основание чл. 24, ал. 2, т. 5, б „а“ от ЗДДФЛ, ще бъдат ли данъчно признат разход на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и документално обоснован разход на основание чл. 10 от ЗКПО и другите закони? Какво е ограничаването на допустимия разход, който може да се признае за нощувка?
Въпрос 3: Работникът и работодателят са договорили във финансовите условия на допълнително споразумение към трудовия договор на основание чл. 2, ал. 1 и чл. 7 от Наредбата заплащане на дневни пари. Дневните пари ще се изплащат на база действителния брой дни в командировката и ще се документират с авансов отчет, отговарящ на условията на чл. 7, ал. 2 от ЗСч. Дружеството притежава пътни документи, доказващи началната и крайна дата на командироването.
Така начислените дневни пари ще бъдат ли необлагаем доход на основание
чл. 24, ал. 2, т. 5, б „б“ от ЗДДФЛ и ще бъдат ли данъчно признат разход на основание ЗКПО? Какво е ограничението за допустимия разход, който може да се признае за дневни пари?
Предвид поставените въпроси и относимата нормативна уредба на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното принципно становище:
На основание чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на:
а) пътните и квартирни пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
В сила от 30.12.2016 г. командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги е регламентирано в чл. 121а от КТ. По смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) в предприятие от същата група предприятия.
Съгласно чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Съгласно чл. 121а, ал. 8 от КТ условията и редът за командироване и изпращане се определят с наредба на Министерския съвет. В тази връзка с ПМС № 382 от 29.12.2016 г. е приета Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (обн. ДВ, бр. 2 от 6 януари 2017 г.). На основание чл. 2 от тази наредба при командироване на работници и служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. По силата на чл. 3 от Наредбата при изпращане на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят уговарят в трудовия договор по чл. 107р, ал. 1 от КТ условията на работа за работника или служителя в предприятието ползвател.
В чл. 5 на същата наредба изрично е регламентирана възможността в споразумението страните да договарят и плащането на квартирни пари. Освен това страните по трудовото правоотношение могат да договарят и други финансови условия на командироването съгласно чл. 2, ал. 2, т. 7 от Наредбата, а при изпращане – по чл. 3, ал. 2, т. 5 от Наредбата. По този начин те имат възможност да договарят допълнителни трудови възнаграждения за командироването или изпращането на работника или служителя, които включват пари за изхранване, бонуси за командироване и други. Тези допълнителни средства обаче не могат да бъдат квалифицирани като „дневни командировъчни пари“ по смисъла на трудовото законодателство. Следва да имате предвид, че в този смисъл е изразено становище от Министъра на труда и социалната политика в писмо Изх. № 0413-244/21.04.2017 г.
Предвид изложените аргументи считам, че разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ може да бъде приложена единствено по отношение на договорените за сметка на работодателя квартирни пари, ако същите са документално доказани по реда на действащото законодателство.
Допълнително договорените средства съгласно Наредбата за покриване на дневни разноски не представляват „дневни командировъчни пари“ и съответно не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ.
За целите на корпоративното подоходно облагане следва да имате предвид, че разходите за командировки, извършени от лицата, които формират данъчна основа по реда на част втора от ЗКПО, се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
Освен изискванията, регламентирани в чл. 33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата принципна разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, сключените търговски договори, отчет за пътуването, както и фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка и др.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/