Изх. № 92-00-801
Дата:08.10.2014 год.
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 30
Относно: прилагане на разпоредби от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Кодекса за социалното осигуряване (КСО)
По повод Ваше писмо, постъпило вна Националната агенция за приходите с вх. № 92-00-801/17.09.2014 г., изразявам следното становище:
По прилагането на ЗДДФЛ:
Съгласно § 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ, извънтрудови правоотношения са правоотношенията извън тези по т. 26, 28 и 29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец. В т. 26, 28 и 29 от ДР на ЗДДФЛ са дадени дефиниции на понятията „трудови правоотношения“, „упражняване на занаят“ и „лица, упражняващи свободна професия“. Следователно, за целите на ЗДДФЛ като извънтрудови правоотношения могат да се третират всички договори, които не попадат в обхвата на трудовите правоотношения по т. 26 от ДР на ЗДДФЛ или не са сключени с лица упражняващи занаят или свободна професия и по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец. Предвид изискванията към съдиите, регламентирани в чл. 195, ал. 1 от Закона за съдебната власт и актуалната към настоящия момент методология на ВСС, може да се заключи, че описаните от Вас договори са извънтрудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ, доколкото същите са извън обхвата на правоотношенията по § 1, т. 26, буква „в“.
На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от възнаграждения по извънтрудови правоотношения се определя като придобитият доход се намалява с 25 на сто разходи за дейността. Тези доходи се облагат авансово в съответствие с разпоредбата на чл. 43 от ЗДДФЛ, т.е. задължението за определяне, удържане и внасяне на дължимия данък е на предприятието – платец на дохода. Предвид нормата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, предприятието платец на такива доходи е задължено да издава сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. В този смисъл правилно е разбирането Ви, че цитираните данъчни норми следва да намерят приложение в конкретния случай.
Задължителни осигурителни вноски:
Правото на свободно движение на гражданите на Европейския съюз (ЕС) е гарантирано с Договора за функционирането на Съюза (Договора). Затова в ЕС се прилагат правила за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки, които са въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.
Целта е да се предотвратяват ситуациите на двойно осигуряване или липса на осигуряване, за да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на ЕС.
Въпреки, че е базиран в Страсбург, Франция Международният съд по правата на човека е интернационална правораздавателна институция, която не е обвързана със системата за социална сигурност на държавата-членка на ЕС, в която е установен или на която и да било друга държава. Поради тази причина лицата по програмата не попадат в приложното поле на горепосочените регламенти.
Това означава, че в сферата на социалната сигурност спрямо въпросните лица се прилага националното законодателство на България съобразно правоотношенията, въз основа на които се извършва дейността по програмата.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ
/ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА/
‘