Изх. № М-26-Д-497
Дата: 09.07.2020 год.
ЗКПО, чл. 12, ал. 5, т.3;
ЗКПО, чл. 195, ал. 1.
ОТНОСНО: прилагане на разпоредбите на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Във Ваше запитване, заведено с вх.№М-26-Д-497/13.04.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
В качеството си на юридическо лице – търговец сте сключили договор за услуга с дружества от трети страни (Руска Федерация). Предметът на договора е актуализирането на компютърни софтуерни програми, приложения, компоненти, дизайн на потребителски интерфейс, персонализиране, модификация и адаптиране на съществуващия софтуер, както и поддръжка на софтуер, създаден или законно придобит от нас. Целта на договора е да се превъзложи част от дейността по поддръжка и актуализация на софтуер, която Вашето дружество извършва.
Съгласно клаузите на договора, в случай на възникване на интелектуална собственост и/или авторски права, свързани с поръчаните услуги, всички права принадлежат на възложителя по договора за услуга. Изрично е договорено, че ако услугите, извършени от доставчика, доведат до създаването на нови обекти на интелектуална собственост, то те стават собственост на клиента при получаване на плащането за услугите.
По отношение на запитването има изготвено становище на дирекция ОДОП София (изх. № 53-00-11/17.02.2020 г.), във връзка с което отправяте допълнително запитване.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Посочените услуги попадат ли в обхвата на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО „Авторски и лицензионни възнаграждения“, като се има предвид, че плащанията към доставчиците са свързани единствено с възнаграждения за работа по възложените от нас промени в съществуващия софтуер?
2. Следва ли да се удържа данък при източника по цитираните услуги по чл. 12, ал. 5 от ЗКПО?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
Доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, изредени в чл. 12, ал. 5 от ЗКПО, които не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен (чл. 195, ал. 1 от ЗКПО). За целите на данъчното облагане с данък при източника определящо е квалифицирането на дохода предвид договореното и естеството на извършената услуга.
Посочените в чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО „авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване (§ 1, т. 8 от ДР на ЗКПО).
Споделям изразеното от дирекция ОДОП становище по казуса (изх. № 53-00-11/17.02.2020 г.), че горната дефиниция касае единствено права за ползване на създадени продукти на интелектуална и индустриална собственост и в нейния обхват не влизат възнагражденията за пълно прехвърляне на собственост върху продукти на интелектуална и индустриална собственост, при които първоначалният собственик/създател изцяло губи правата си върху тях. В случая е налице по-скоро услуга, свързана със софтуер (модифициране, адаптиране и актуализиране на софтуер), отколкото предоставяне за ползване на авторски права върху самия софтуер.
Следва да се отбележи, че това принципно становище е в съответствие с тълкуването на дефиницията за авторски и лицензионни възнаграждения в Коментара към Модела на СИДДО на ОИСР: „Когато плащането е извършено за пълното прехвърляне на част от имуществото посочено в тази дефиниция, плащането не се счита „за използването или за правото на използване“ на това имущество и поради това не може да представлява авторски и лицензионни възнаграждения“ (т. 8.2 от коментара към чл. 12).
Така, доколкото съгласно изложеното в запитването чуждестранното дружество извършва услуги по изготвяне/модификация на софтуер по поръчка на българското дружество и не се предоставят авторски права върху софтуера, доходът не попада в обхвата на авторските и лицензионни възнаграждения. Тъй като на базата на предоставената от запитващото лице информация не може да се определени, че възнагражденията на руските дружества попадат сред останалите доходи, изброени в чл. 12 от ЗКПО, следва, че същите не подлежат на облагане с данък при източника в България.
Ако все пак някаква част от тези възнаграждения могат да се третират като възнаграждения за технически услуги по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗКПО в частта услуги с консултантски характер, то тази част от доходите ще бъде освободена от облагане в България на основание чл. 7, ал. 1 от СИДДО с Русия. Редът за прилагането на облекченията по СИДДО е регламентиран в чл. 135 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/