Прилагане на разпоредбите на данъчното и осигурително законодателство във връзка с командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги

Изх. № М-26-Л-9
Дата:17.05.2017 год.
ЗКПО, чл. 10;
ЗКПО, чл. 33, ал. 1, т. 1;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 5.
ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на данъчното и осигурително законодателство във връзка с командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
По повод Ваше писмено запитване, постъпило вна НАП по електронната поща и заведено с вх. № М-26-Л-9 от 23.02.2017 г., изразявам следното становище:
В запитването сте посочили, че в „………………….“ ООД работят над 1000 специалисти, които извършват ремонти на въздухоплавателни средства и които често се командироват по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) в други държави – членки на Европейския съюз (ЕС) за извършване на услуги, както и се изпращат в рамките на предоставяне на услуги по реда на чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ. Работниците обичайно се командироват/изпращат в други дружества от групата Луфтханза в ЕС. Посочили сте, че дружеството спазва изискванията на чл. 121а, ал. 4 от КТ. Освен пътни пари, дружеството възнамерява да изплаща на работниците в чужбина и квартирни пари, както и „дневни пари“, размерът на които ще бъде съобразен с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Във връзка с прилагането на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата) са поставени следните въпроси, свързани с прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и осигурителното законодателство:
1.Какво е данъчното и осигурителното третиране на изплатените квартирни пари на работниците, командировани/изпратени по Наредбата при условие, че са договорени по чл. 5 от същата?
2.Какво е данъчното и осигурителното третиране на изплатените дневни пари на работниците, командировани/изпратени по Наредбата, при условие че размерът им е определен с оглед Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина?
3.Отчетените разходи за дневни и квартирни пари на лицата, командировани/изпратени по реда на Наредбата, представляват ли признат разход за целите на ЗКПО?
Предвид поставените въпроси и относимата нормативна уредба изразявам следното становище:
На основание чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на:
а) пътните и квартирни пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
В сила от 30.12.2016 г. командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги е регламентирано в чл. 121а от Кодекса на труда (КТ). По смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) в предприятие от същата група предприятия.
Съгласно чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Съгласно чл. 121а, ал. 8 от КТ условията и редът за командироване и изпращане се определят с наредба на Министерския съвет. В тази връзка с ПМС № 382 от 29.12.2016 г. е приета Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (обн. ДВ, бр. 2 от 6 януари 2017 г.). На основание чл. 2 от тази наредба при командироване на работници и служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. По силата на чл. 3 от Наредбата при изпращане на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят уговарят в трудовия договор по чл. 107р, ал. 1 от КТ условията на работа за работника или служителя в предприятието ползвател.
В чл. 5 на същата наредба изрично е регламентирана възможността в споразумението страните да договарят и плащането на квартирни пари. Освен това страните по трудовото правоотношение могат да договарят и други финансови условия на командироването съгласно чл. 2, ал. 2, т. 7 от Наредбата, а при изпращане по чл. 3, ал. 2, т. 5 от Наредбата. По този начин те имат възможност да договарят допълнителни трудови възнаграждения за командироването или изпращането на работника или служителя, които включват пари за изхранване, бонуси за командироване и други. Тези допълнителни средства обаче не могат да бъдат квалифицирани като „дневни командировъчни пари“ по смисъла на трудовото законодателство. Следва да имате предвид, че в този смисъл е изразено становище от Министъра на труда и социалната политика в писмо Изх. № 0413-244/21.04.2017 г.
Предвид изложените аргументи считам, че разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ може да бъде приложена единствено по отношение на договорените за сметка на работодателя квартирни пари, ако същите са документално доказани по реда на действащото законодателство. Освен това върху квартирните пари не се дължат осигурителни вноски и това изрично е определено в чл. 1, ал. 8, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Допълнително договорените средства по Наредбата за покриване на дневни разноски, не представляват „дневни командировъчни пари“ и съответно не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ.
От гледна точка на осигурителното законодателство въпросните средства представляват доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (част от брутното трудово възнаграждение) и при липса на законово установен праг, под който не се внасят осигурителни вноски (двукратния размер, определен в нормативен акт), считам, че се дължат вноски за социално и здравно осигуряване върху техния пълен размер, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за осигурените лица.
За целите на корпоративното подоходно облагане следва да имате предвид, че разходите за командировки, извършени от лицата, които формират данъчна основа по реда на част втора от ЗКПО, се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
Освен изискванията, регламентирани в чл. 33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата принципна разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, сключените търговски договори, отчет за пътуването, както и фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка и др.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Оценете статията

Вашият коментар