М-26-Г-120#1/19.12.2019 г.
ДОПК, чл. 143х ДОПК, чл. 143ц ДОПК, чл. 143ш
ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на дял втори, глава шестнадесета, раздел VI от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
С писмо под горния номер е отправено запитване до Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) относно евентуални задължения на „Х БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ……………, произтичащи от разпоредбите на дял втори, глава шестнадесета, раздел VI от ДОПК, които регламентират реда и условията за подаване на отчети по държави по чл. 143ф от ДОПК и уведомления по чл. 143ш от ДОПК от съставни предприятия по смисъла на §1, т. 37 от допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК. В запитването се посочва, че „Х БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е част от многонационална група предприятия (МГП), но не е крайно предприятие майка. Капиталът на същото е изцяло собственост на Х ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БИ ВИ, регистрирано в Холандия. Двете дружества са част от групата Y Ltd. – публично дружество, регистрирано в Сингапур. В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Българското предприятие има ли задължения за подаване на уведомления по чл. 143ш от ДОПК и отчет по чл. 143ф от ДОПК за 2018 г.?
2. Кое предприятие следва да се разглежда като крайно предприятие майка – публичното дружество в Сингапур (Y Ltd.) или предприятието, притежаващо 100% от капитала на „X БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (X ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БИ ВИ)?
3. Каква информация следва да съдържа отчетът по държави, подаден от „X БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в качеството му на съставно предприятие по чл. 143ц, ал. 1 от ДОПК – само за приходите на дружеството от България или за приходите по юрисдикции на всички дружества, част от групата на X ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БИ ВИ, или за приходите по юрисдикции на всички дружества, част от групата на Y Ltd.?
4. В случай че крайното предприятие майка на МГП подаде отчет по държави, следва ли „X БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да подава такъв отчет само за приходите, реализирани в България?
5. Има ли възможност да се оттегли подадено уведомление по чл. 143ш от ДОПК и каква е процедурата за това?
Във връзка с така поставените въпроси, на основание на чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:
По въпрос 1 и 2:
С разпоредбите на дял втори, глава шестнадесета, раздел VI от ДОПК се транспонира Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане и се създава правна рамка за изпълнение на задълженията на България като страна по Многостранното споразумение между компетентните органи за обмен на отчети по държави (CbC MCAA), което представлява специално международно споразумение към Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси. Посочените международноправни актове предвиждат, че отчет по държави се подава от МГП, осъществяваща дейност чрез отделни предприятия или места на стопанска дейност (съставни предприятия) в две или повече данъчни юрисдикции. Задължението за подаване на отчет по държави за конкретна данъчна година (в случая 2018 г.) възниква, когато приходите на МГП съгласно консолидирания ? финансов отчет за годината, предхождаща тази отчетна данъчна година (в случая приходите за 2017 г.), са надхвърлили прага, предвиден в юрисдикцията на предоставящото информация предприятие. Съгласно чл. 143х, ал. 6 от ДОПК този праг е 1 466 872 500 лв. По смисъла на §1, т. 38 от ДР на ДОПК предоставящото информация предприятие е крайното предприятие майка, заместващото предприятие майка или всяко съставно предприятие, което има задължение да подава отчет по държави от името на МГП.
Крайното предприятие майка е това съставно предприятие на МГП, което отговаря едновременно на следните критерии:
* пряко или косвено притежава достатъчен дял в едно или повече други съставни предприятия на МГП, поради което е длъжно да изготвя консолидиран финансов отчет съгласно приложимите счетоводни правила в юрисдикцията, на която същото е местно лице за данъчни цели (или което би било длъжно да изготвя такъв, ако неговите дялове от капитала се търгуват на фондова борса в тази юрисдикция) и
* няма друго съставно предприятие на МГП, което притежава пряко или косвено достатъчен дял в първото съставно предприятие, така че да е длъжно (или би било длъжно) да изготвя такъв консолидиран финансов отчет.
Преценката, кое съставно предприятие на МГП следва да се счита за крайно предприятие майка на МГП за съответната отчетна данъчна година, се извършва изцяло въз основа на приложимите счетоводни правила. В тази връзка, доколкото съществува предприятие, задължено да включи в изготвяния от него консолидиран финансов отчет X ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БИ ВИ като свое дъщерно предприятие, то холандското дружество не може да се счита за крайно предприятие майка на МГП. Дали Y Ltd. е такова крайно предприятие майка обаче, не може да се прецени въз основа на изложената в запиването информация.
Ако крайното предприятие майка на МГП не е местно лице за данъчни цели на България или на друга държава членка на ЕС, „X БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следва да подаде отчет по чл. 143ф от ДОПК за 2018 г., когато е налице поне едно от условията по чл. 143ц, ал. 1 от ДОПК и МГП не е определила заместващо предприятие майка, което е местно лице на България (чл. 143х, ал. 3 от ДОПК), или заместващо предприятие майка, което е местно лице за данъчни цели на друга държава членка, или заместващо предприятие майка, което е местно лице за данъчни цели на друга юрисдикция, покриваща условията на чл. 143ц, ал. 5 от ДОПК.
В резултат на неоторизирания достъп до данните на НАП се наложи автоматичният обмен на информация, включително обменът на отчети по държави, да бъде временно преустановен. Негативните последици от това престъпление засягат както НАП и международните ? партньори, така и множество други данъкоплатци, които не са пряко засегнати от нерегламентирания достъп. Една от тези последици e, че всички МГП, които нямат предоставящо информация предприятие, което е местно лице за данъчни цели на държава членка на ЕС, следва да подават отчети по държави в България чрез своите български съставни предприятия. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 143ц от ДОПК, като в конкретния случай е изпълнено условието по ал. 1, т. 2 дори когато юрисдикцията, на която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, е страна по CbC MCAA, тъй като последното понастоящем се прилага нереципрочно по отношение на България. Чл. 143ц от ДОПК предвижда още, че съставните предприятия следва да изискат от крайното предприятие майка да им предостави цялата информация, необходима за подаване на отчета по държави със съдържанието по чл. 143ф, ал. 2 от ДОПК. Срокът за подаване на отчетите по държави е този по общия ред, предвиден в чл. 143ф, ал. 1 от ДОПК – в 12-месечен срок, считано от края на отчетната данъчна година за МГП.
Тъй като това задължение би създало изключителни затруднения и непропорционална тежест за българските съставни предприятия, а от страна на НАП се предприемат всички възможни мерки за своевременното възстановяване на автоматичния обмен на информация, моля да имате предвид, че на този етап няма да бъде изисквано подаването на отчети по държави по реда на чл. 143ц от ДОПК от българските съставни предприятия на МГП, чието предоставящо информация предприятие е местно лице за данъчни цели на юрисдикция, която не е държава членка на ЕС, но е сключила специално международно споразумение съгласно §1, т. 44 от ДР на ДОПК и е изразила готовност след възстановяване на автоматичния обмен на информация да обмени с България предоставените ? отчети по държави за съответните отчетни периоди. НАП активно търси решение съвместно със своите международни партньори за справяне с негативните последици от неоторизирания достъп и благоприятно разрешаване на този въпрос.
След възстановяването на автоматичния обмен на информация, отчетите по държави, включително за отчетната данъчна 2018 година, ще бъдат обменени по линия на международното административно сътрудничество между България и съответната държава. Ако поради непредвидени обстоятелства се наложи промяна в този подход, съставните предприятия ще бъдат своевременно уведомени и ще получат подробни указания за действията, които следва да предприемат.
В допълнение към отговора на първия въпрос, следва да се отбележи, че уведомлението по чл. 143ш, ал. 1 от ДОПК се подава не по-късно от последния ден на отчетната данъчна година на МГП от всяко съставно предприятия, което е местно лице за данъчни цели на България, за всяка година, в която същото подлежи на включване в консолидирания финансов отчет на крайното предприятие майка на МГП, задължена да изготвя отчет по държави.
По въпрос 3 и 4:
Отчетът по държави, който се предоставя на изпълнителния директор на НАП, трябва да съдържа цялата предвидена в чл. 143ф, ал. 2 от ДОПК информация за МГП. Следователно, в случай че „X БЪЛГАРИЯ“ ЕООД подава отчет по държави, същият следва да съдържа съответните данни за всички съставни предприятия, които са включени в консолидирания финансов отчет на крайното предприятие майка.
По въпрос 5:
Подадено уведомление по чл. 143ш от ДОПК се коригира с подаване на ново такова. Към настоящия момент не е предвиден специален ред, по който да бъде оттеглено или заличено вече подадено уведомление по чл. 143ш от ДОПК. За да се избегне възможно объркване при бъдещи контролни действия, е достатъчно да уведомите дирекция СИДДО при ЦУ на НАП за входящия номер на сгрешеното уведомление, както и за входящия номер на евентуалното уведомление, с което е била направена съответната корекция. Следва да се има предвид също така, че за МГП, към която принадлежите, не възниква задължение за подаване на отчет по държави по чл. 143ф от ДОПК само поради това, че е подадено уведомление по чл. 143ш от ДОПК, ако не са налице съответните законови условия за това.