Прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях л

Изх. № 24-34-24
Дата: 01.07.2014 год.
КСО, чл. 5, ал. 4, т. 1;
КСО, чл.5, ал. 6;
Наредба № Н-8 – приложение № 1 към чл. 2, ал. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 5;
КТ, чл. 142.
ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
С получено внаписмо с вх. № 24-34-24#2/ 02.06.2014 г. излагате отново примери относно лица, работещи по трудово правоотношение при условията на сумирано изчисляване на работно време и са във временна неработоспособност, поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете.
Поставен е отново въпросът за коректното попълване на декларация образец № 1 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г./.
По поставения въпрос е изразено становище и е изпратен отговор до Вас с Изх. № 24-34-24#1 от 12.04.2014 г. В допълнение отново, с оглед относимите нормативни разпоредби и изложената фактическа обстановка, Ви уведомявам следното:
При така изложената фактическа обстановка на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ осигурителят представя данни /декларации/ за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на тези декларации са определени в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. (чл.5, ал. 6 от КСО).
Съгласно указанията за попълване на декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице“, приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г., за лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време за повече от един месец, в полето на точка 12 „Вид осигурен” се попълва код 16. Когато е попълнен този код за вид осигурен, наредбата регламентира специфичен ред за попълване на декларацията, описан в отговора до Вас от април 2014 г.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ здравноосигурителната вноска за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО (включително и когато на основание чл. 142 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят е въвел сумирано изчисляване на работно време) се определя върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО за периодите във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ, и отпуск при осиновяване на дете от 2 до 5 годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от КТ, здравноосигурителната вноска на лицата по трудово правоотношение се определя върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Минималните месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица се регламентират със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година. При определяне на осигурителния доход за здравно осигуряване, който се попълва в полето на т. 17 от декларация обрИзх. № 1 за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, когато на основание чл. 142 от КТ работодателят е въвел сумирано изчисляване на работно време, следва да имате предвид:
С разпоредбите на КТ се регламентира правото на отпуски при временна неработоспособност на работниците или служителите. На основание същия кодекс тези отпуски се разрешават от здравните органи. Според Наредбата за медицинската експертиза и Инструкция № 1 от 20.05.2011 г. за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност, отпускът за временна неработоспособност е в календарни дни. Видно от подзаконовите нормативни актове, отпускът за временна неработоспособност се определя в дни, следователно работните дни по графика на лицето за определения с болничния лист период ще бъдат неприсъствени. В тази връзка за съответния вид отпуски, изброени в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО здравноосигурителните вноски се изчисляват върху осигурителен доход, определен пропорционално на работните дни на лицето, за което е въведено сумирано изчисляване на работно време. Както посочвам, периодите на тези видове отпуски винаги се определят в дни със съответните първични документи – издаден болничен лист или молба за ползване на отпуск, подадена от лицето. Няма правно основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО да се тълкува и прилага по аналогия на чл. 9 от КСО, тъй като разпоредбата на кодекса регламентира зачитане и изчисляване на осигурителен стаж по смисъла на същия кодекс, включително и в часове.
По отношение на здравното осигуряване основополагащи за възникването му са обстоятелствата, посочени в разпоредбите на чл. 33 и чл. 34 от ЗЗО, а периодите с трудова дейност са водещи обстоятелства за възникване и продължаване на осигуряването. Друга съществена разлика спрямо КСО е в осигурителните престации, които по смисъла на ЗЗО се изразяват в здравни услуги и медицинска помощ, т.е. обезщетенията по задължителното здравно осигуряване са в натура и ползването им е свързано с наличието на 36 месеца задължително здравно осигуряване, предхождащи месеца на оказаната медицинска помощ.
Предвид изложените аргументи, е неправилно да се прилагат разпоредби от КСО при определяне на осигурителния доход за здравно осигуряване през периодите по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, пропорционално на отработените часове. Няма нормативно основание с цел определяне на дните по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, когато работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Превръщането на нощните часове в дневни е установено с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за да се изравни заплащането на нощния труд, с оглед намалената продължителност на работното време през нощта (чл. 140 от КТ), спрямо нормалната продължителност на работното време през деня (чл. 136 от КТ).
Следователно в първия от примерите, посочени в писмото Ви, на основание изречение последно от чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО осигурителят е определил за първите три работни дни от временната неработоспособност (според въведения график за сумирано изчисляване на работното време) възнаграждението, върху което се дължат здравноосигурителни вноски, по чл. 40, ал. 1 т. 1 от ЗЗО. Останалите дни от временната неработоспособност според графика на лицето са неработни (не се попълват в т. 16.2 от декларация обрИзх. № 1) и не се определя осигурителна вноска върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
По втория от посочените примери според въведения график, за периода (6 календарни дни) на временната неработоспособност, лицето е следвало да отработи 4 смени по 12 часа, при 8 часова законоустановена продължителност на работното време. При условие, че графикът за сумираното изчисляване на работното време е изготвен в съответствие с нормата на продължителност на работното време за периода, за който е въведен – временната неработоспособност е 6 работни дни. Осигурителят е определил според въведения график за първите три работни дни от временната неработоспособност възнаграждението, върху което се дължат здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1 т. 1 от ЗЗО, както и осигурителния доход за три дни, върху който се дължи здравноосигурителна вноска в размер на 4.8 на сто на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
Видно от изложеното вкл. в посочените примери попълването на осигурителен доход в полето на т. 17 от декларация обрИзх. № 1 за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете е свързано с наличието на дни, които следва да се попълнят в полетата на точки 16.2, 16.5, 16.6 от декларацията.
ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

НАРЕДБА Н-18, чл.3,ЗДДС, чл.118, aл. 1,НАРЕДБА Н-18, чл.5,НАРЕДБА Н-18, чл.7, aл. 1,НАРЕДБА Н-18, т. 7, параграф 1,НАРЕДБА Н-18, чл.4

2_1828_1/09.07.2008Наредба №Н-18/2006 г.ЗДДС,чл.118, ал.1Разпоредбата на чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност в сила от 01.01.2007 г., задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по

извършване на корекции на ползван данъчен кредит от лизингодателя и приспадане на коригирания данъчен кредит от полученото застрахователно обезщетение.

Телефон: (02) 9859 3759 Факс: (02) 987 70 46Изх.№ 20-00-3214.02.2011г.Чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.Директива 2006/112/ЕО- чл. 135, пар. 1, б. “б“В запитването

Данъчно третиране на продажба на художествени произведения при доставка чрез посредничество, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-00-58/04.09.2019 г. ЗДДС – чл. 127, ал. 1, ал. 2; ЗКПО – чл. 16, ал. 2, т. 2; ЗАПСП – чл. 19. ОТНОСНО:

way way del