Дължимост на такси и разноски по Тарифата за таксите и

Изх. № 24-34-231/09
Дата: 26.01.2010 год.
ГПК/отм./, чл. 399, ал. 2;
ГПК, чл. 410;
ГПК, чл. 414;
ГПК, чл. 519;
ЗЧСИ, чл. 78, ал. 2.
ОТНОСНО: Дължимост на такси и разноски по Тарифата за таксите и
разноските /ТТР/ към Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ по
съобщения от частни съдебни /ЧСИ/ изпълнители към Национална агенция за
приходите, съдържащи покана за заплащане на суми по изпълнителни листове и
такси и разноски по съдебното изпълнение
В запитването Ви под горния номер е изложена следната фактическа
обстановка:
В някои случаи лицата, в чиято полза са присъдени разноски, се обръщат за
събирането им към ЧСИ, без преди това да са предявили в Дирекция „ОУИ“ издаден въз
основа на влязлото в сила решение него изпълнителен лист. Съответният ЧСИ депозира
поканата за доброволно изпълнение /Съобщение/, в която към общата сума на съдебните
разноски, постановена със съдебното решение, прибавя таксата по чл. 78 от ЗЧСИ. а в
отделни случаи – и адвокатско възнаграждение във връзка с образуването на
изпълнителното производство.
Запитването е: Следва ли от страна на Директора на Дирекция „ОУИ” на НАП
да се изплащат претендираните разноски по ТТР към ЗЧСИ. както и претендираното
допълнително адвокатско възнаграждение за молба за образуването на изпълнително
производство.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата
нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция
за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
Съгласно чл. 2 от ЗЧСИ, частен съдебен изпълнител е лице, на което
държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. Глава седма
на същия закон „Такси и разноски по изпълнението“ регламентира таксите, които
събират частните съдебни изпълнители. Съгласно чл. 78, ал.2 от закона размерът на
таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския
съвет. Точка 26 от Тарифата за таксите и разноските към закона за частните съдебни
изпълнители урежда такси, които се събират за изпълнение на парично вземане.
Събираните такси са пропорционални върху събраната сума.
Съгласно чл. 519 от Гражданския процесуалния кодекс /ГПК/ не се допуска
изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. Паричните
вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по
бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на
съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема
необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет. В същия
смисъл е и чл. 399, ал.2 от ГПК /отм./.
Видно от нормативната уредба, в изпълнителното производство в ГПК е
предвиден специален ред относно държавни учреждения, изключващ изпълнение на
парични вземания срещу същите, поради което извън компетентността на частните
съдебни изпълнители, оторизирани да провеждат принудително изпълнение, е
изпълнението срещу на парични вземания държавните учреждения. В чл. 519 от ГПК не
е направено разграничение между фазите на доброволно и принудително изпълнение –
недопустимо е изпълнението на парични вземания както доброволно, така и
принудително, срещу държавни учреждения. Фазата на покана за доброволно
изпълнение в производството по изпълнението по ГПК е фаза, явяваща се предпоставка
за принудителното изпълнение. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.428, ал.2 от
ГПК, съгласно която поканата за доброволно изпълнение задължително съдържа
предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си.
ще се пристъпи към принудително изпълнение. Такова предупреждение в
„Съобщенията“ на частните съдебни изпълнители липсва.
В този аспект разпоредбата на чл. 519 от ГПК предвиждаща недопустимост на
„изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения”, без да ограничава
забраната единствено до принудителното изпълнение, считам, че следва да се тълкува
като такава, обосноваваща недопустимост на образуване на изпълнително производство
относно тези вземания. Изпълнителното дело не винаги се развива до фазата на
принудителното изпълнение, но допустимостта на изпълнителното производство е
пряко обусловена от допустимостта на принудителното изпълнение по отношение на
определен длъжник или определен вид задължение. Поради това неясно е основанието,
на което частните съдебни изпълнители са образували изпълнително дело, след като
ГПК не допуска „изпълнение” срещу държавни учреждения и събиране на суми от
тях, а единствено доброволно изплащане на сумите от длъжника.
Предвид гореизложеното считам, че не е налице правно основание частните
съдебни изпълнители да извършват изпълнение срещу Националната агенция за
приходите, в каквато и да е фаза на същото, както и да определят в тази връзка такси и
разноски по съдебното изпълнение. В контекста на конкретното запитване, не следва от
страна на НАП да се изплащат претендираните разноски по ТТР към ЗЧСИ, както и
претендираното допълнително адвокатско възнаграждение за молба за образуването на
изпълнително производство.
Считам, че в случаите на получаване на съобщение от частните съдебни
изпълнители или покана за доброволно изпълнение за дължими от НАП суми. ако не са
налице основания за прихващането по гражданскоправен ред, лицето в полза на което са
присъдени сумите, следва да бъде уведомено, че дължимите суми могат да му бъдат
изплатени по посочена от него сметка, чиито титуляр е, след предявяване от страна на
лицето на изпълнителния лист в оригинал.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 79, ал. 3 от ЧСИ за неплатените такси
и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска излагане на заповед за
изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. В тези случаи срещу издадената заповед за изпълнение следва от страна на НАП да се направи възражение по реда на чл. 414 от ГПК, за да се препятства издаването на изпълнителен лист и за тези суми.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

Право на данъчен кредит за автомобил със сертификат от производителя N1“;

ОТНОСНО:Право на данъчен кредит за автомобил със сертификат от производителя „N1“;Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването, дружеството което представлявате предстои да закупи нов товарен автомобил

определяне на облагаемата основа на данъка при придобиване наимущества по ЗМДТ при продажба на недвижим имот на публична продан

Изх. № 08-В-3Дата:19.02.2015 год.ЗМДТ, чл. 46, ал. 2, т. 1Относно: определяне на облагаемата основа на данъка при придобиване наимущества по ЗМДТ при продажба на недвижим

Преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), при условията на държавна помощ за регионално развитие. Предоставяне на помощта, максимален размер, интензитет и срок на помощта.

Изх. №20-00-111/09.05.2018 г. ЗКПО – чл. 189, т. 1, б. „б“, „бб“ ЗКПО – чл. 189, т. 3, б. „б“ ДР на ЗКПО – §1,

Eczanem