прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване,

Изх. № 53-04-289/05.05.2016 г.
Наредба № Н-9/2009 г.,
чл.1, ал.1, т.2
чл.2
чл.13, ал.1 във вр. с ал.2
чл.14
чл.15
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх.№ 53-04-289/…04.2016 г. относно прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на Европейския съюз (Наредба № Н-9/2009 г.).
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка, като е поставен следният въпрос:
Налице ли е за дружеството право на възстановяване на ДДС за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. към държава по възстановяване на данък – Холандия ?
Предвид поставеният в запитването въпрос и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:
С Наредба № Н-9/2009 г. се определят условията и редът за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава – членка на Европейския съюз (чл.1, ал.1, т.2 от Наредбата).
Задълженото лице, което е установено и регистрирано за целите на ДДС на територията на България, на което е начислен данък за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на държава от Общността следва да отговаря на условията, предвидени в нея по възстановяване. Независимо от различията в законодателствата на различните страни, общите условия са еднакви във всички държави членки:
?лицето, което иска възстановяване няма седалище и адрес на управление, постоянен обект, постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната по възстановяване;
?лицето не е извършило доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната по възстановяване с изключение на транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, представляващи освободени доставки с право на данъчен кредит или облагаеми с нулева ставка и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка, съгласно законодателството на държавата-членка по възстановяването;
?лицето да е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е установено – България (чл.2 от Наредба № Н-9);
?стоките и услугите за доставката, на които е начислен ДДС, да се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната на възстановяване, които биха дали право на приспадане на данъчен кредит (чл.3, ал.2 от Наредба №Н-9).
На основание чл.13, ал.1 във вр. с ал.2 от Наредба № Н-9, данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава – членка на Европейския съюз, начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на лицата, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.
Искането за възстановяване на ДДС в тези случаи се подава по електронен път през електронен портал, поддържан от Националната агенция по приходите (НАП), а не директно до администрацията на съответната страна членка. Искането се препраща на съответната страна членка от Общността, която предприема действия съобразно вътрешното си законодателство.
Редът за подаване на искането за възстановяване e указан в чл.14 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г. Правото на възстановяване на ДДС се упражнява от лицата по чл.13 чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с универсален електронен подпис до компетентния орган по възстановяването в държавата – членка по възстановяването, посредством създадено за целта WEB – базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите (www.nap.bg), чрез въвеждане на данните през приложението или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно приложение №1 на посочената наредба. Самото искане за възстановяване може да бъде подадено както от лицето, така и от упълномощено от него лице.
Реквизитите, които трябва да съдържа искането за възстановяване, са подробно разписани в чл.15 от Наредбата. Съгласно чл.15, ал.1 от Наредбата, искането за възстановяване трябва да съдържа следната информация:
1. име и пълен адрес на данъчно задълженото лице, което иска възстановяване;
2. адрес за връзка по електронен път;
3. описание на стопанската дейност, за която са предназначени придобитите стоки и услуги, чрез хармонизирани кодове, определени в чл. 34а, пар. 3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета;
4. период на възстановяване, обхванат от искането;
5. декларация от заявителя, че не е извършвал доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държавата членка по възстановяване по време на периода на възстановяване с изключение на транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, представляващи освободени доставки с право на данъчен кредит или облагаеми с нулева ставка, и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка, съгласно законодателството на държавата членка по възстановяването;
6. идентификационен номер по чл.94, ал.2 от ЗДДС и префикс BG;
7. данни за банкова сметка, включително кодовете IBAN и BIC.
Като допълнение към указаните реквизити по ал.1, искането за възстановяване трябва да съдържа и следните данни от фактурите или документите за внос:
?име и пълен адрес на доставчика;
?идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност или данъчния референтен номер на доставчика, определен от държавата членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл.239 и 240 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) – освен в случаите на внос;
?префикс, определен от държавата членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 215 от Директива 2006/112/ЕО – освен в случаите на внос;
?дата и номер на фактурата или документа за внос;
?данъчна основа и размер на данъка, изразени в съответната валута;
?размер на подлежащия на възстановяване данък върху добавената стойност, изразен в съответната валута, изчислен в съответствие с коефициента за определяне на правото на частичен данъчен кредит по чл.73 от ЗДДС на лицето, приложим за периода на подаване на искането, ако за конкретната доставка лицето има право на частичен данъчен кредит;
?коефициент за частичен данъчен кредит, изразен като процент – когато лицето по чл.13 има право на частичен данъчен кредит;
?естеството на придобитите стоки и услуги, описани в съответствие с кодовете съгласно приложение №2; когато се използва код 10, се посочва и естеството на доставените стоки и услуги.
Периодът, за който се извършва възстановяване на данъка, е календарно тримeсечие и/или календарна година. Искането за възстановяване на данък върху добавената стойност може да се отнася за период, по-кратък от календарно тримесечие, само когато този период е остатък от календарната година.
Данъчнозадължено лице, установено и регистрирано за целите на ДДС на територията на България може да упражни правото си на възстановяване на данъка върху добавената стойност най-късно до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка (чл.5 от Наредба № Н-9/2009 г. във вр. с чл.15 от Директива 2008/9/ЕО).
Въз основа на горното, искането за възстановяване на ДДС за посочения в запитването период за възстановяване 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., е следвало да бъде подадено най – късно до 30.09.2015 г.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

изискванията за посочване на

Изх. №04-19-328Дата: 28.04.2010 год. ЗМДТ, чл. 14; ДОПК, чл. 103, ал. 3.В отговор на въпроса, който поставяте относно изискванията за посочване навсички данни за съсобствениците

жалба с …………………. по регистъра на Дирекция ОДОП …., срещу Решение за отказ № ………………….., издадено от орган по приходите при ТД на НАП – …, е изложена следната фактическа обстановка:

Изх. №24-31-48Дата: 08.08.2014 год. ДОПК, чл. 168, ал. 1; ДОПК, чл. 178, ал. 1; ДОПК, чл. 225, ал. 1, т. 1.Във Ваше искане за методологическо

Право на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за направените инвестиционни разходи по проект „Изграждане на инсталация за предварително третиране на смесени битови отпадъци и инсталация за компостиране на зелени отпадъци“ по ОП „Околна среда“ приоритетна ос „Отпадъци“

ОТНОСНО: Право на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за направените инвестиционни разходи по проект „Изграждане на инсталация за предварително третиране

данъчно третиране на разходи за финансиране на предизборна кампания, извършени от политическата партия във връзка с участието й в предизборна коалиция и отчетени като разходи за дарение

Изх. № 50-00-15Дата: 28.08.2008 год. ЗКПО, чл. 1 т. 2; ЗКПО, чл. 2, ал. 1, т. 1.Относно: данъчно третиране на разходи за финансиране на предизборна

efeee vegalis