прилагане на разпоредбите на част четвърта от ЗКПО

Изх. № 26-М-139
Дата: 20.09.2012 год.
ЗКПО, чл. 204;
ЗКПО, чл. 209.
Относно: прилагане на разпоредбите на част четвърта от ЗКПО
Внае постъпило Ваше писмо, заведено с вх. № 26-М-139#2/04.07.2012 г., в което сте описали следната фактическа обсатновка:
„………” ООД е предприятие, което осигурява временна работа при условията на раздел VІІІв, глава пета от Кодекса на труда /КТ/. За осъществяването на тази дейност на дружеството е издадено удостоверение за регистрация №4/16.03.2012 г. от министъра на труда и социалната политика на основание чл. 74е, ал. 1 и чл. 74к, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/. „………..” ООД изпраща служители за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол по реда на глава пета, раздел VІІІв от КТ. Предприятието ползвател предоставя на всички свои служители ваучери за храна в натура – социална придобивка, като наетото за временна работа от „………….” ООД лице не може да бъде третирано по различен начин от останалите служители на предприятието ползвател.
„………………” ООД е сключило полица за финансово-осигурителен план „Застраховка Живот” на част от служителите, които са на (постоянен, срочен) трудов договор, без тези по договор за управление и контрол.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са зададени следните въпроси:
1. Кой следва да предоставя на работниците и служителите ваучери за храна – „…………..” ООД в качеството на работодател или предприятието ползвател, за да бъдат изпълнени разпоредбите на чл. 204, чл. 209 и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО във връзка с чл. 293 и чл. 294 от КТ?
2. Следва ли „……………..” ООД да начислява данък по чл. 204, т. 2, буква „а” от ЗКПО във връзка със сключената застраховка „Живот”?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата  нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:   
По първия въпрос:
1. Законова уредба на дейност по осигуряване на временна заетост:
Поради необходимост от привеждане на българското трудово законодателство в съответствие с разпоредбите на общностното законодателство – Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост, в глава пета на КТ е създаден раздел VІІІв (нов – ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.) „Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа”.
Основната цел на новите норми е да уредят специфичните трудови правоотношения между предприятията, които осигуряват временна работа, работниците и служителите ипредприятията ползватели. Предвидено е в трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, изрично да е уговорено, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол.
В чл. 107с от КТ са регламентирани задълженията на предприятието, което осигурява временна работа, където в ал. 5 е посочено, че предприятие е длъжно: да начислява във ведомост за заплати трудово възнаграждение на работника или служителя; да плаща на работника или служителя полагащото му се трудово възнаграждение; да осигури работника или служителя при условия и ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване; при прекратяване натрудовото правоотношение да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.
Задълженията на предприятието ползвател са регламентирани с чл. 107т от КТ. Съгласно чл. 107т, ал. 1 от КТ при изпълнение на работата, за която работникът или служителят е изпратен, предприятието ползвател е длъжно: да определи работното място, където ще се изпълнява работата; да определи размера на полагаемото се основно и допълнителни трудови възнаграждения, включително за положения извънреден и нощен труд, за което да уведомява предприятието, което осигурява временна работа, и работника или служителя срещу подпис; да застрахова работника или служителя за своя сметка при условията и по реда на чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). По силата на ал. 2 от същия член при изпълнение на работата, за която работникът или служителят е изпратен, предприятието ползвател е длъжно да му осигурява основни условия на труд и заетост и равно третиране, каквито е осигурило на останалите работници и служители, които работят при него и изпълняват същата или сходна работа или длъжност, включително здравословни и безопасни условия на труд.
За задълженията към работника или служителя, възникнали при, по повод или във връзка с изпълнението на временно възложената му работа, отговарят солидарно предприятието, осигуряващо временната работа, и предприятието ползвател – чл. 107у, ал. 3 от КТ.
С оглед да се гарантира защита на работниците и служителите, изпратени за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател, и за да не се допусне нарушаване на принципа на равно третиране, с чл. 107х от КТ се уреждат техните права. Измежду изброените в чл. 107х, ал. 1 от КТ права, в т. 8 е посочено правото на социално-битово и културно обслужване.
На основание чл. 107ч от КТ за неуредените в раздел VІІІв въпроси се прилагат общите разпоредби на този кодекс.
2. Облагане с данък върху разходите по реда на ЗКПО:
В чл. 204, т. 2, буква „б” от ЗКПО разходите за ваучери за храна изрично са посочени в обхвата на социалните разходи, предоставени в натура. На основание чл. 207, ал. 2 от ЗКПО данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, т. 2 са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол.
Не се облагат с данък социалните разходи по чл.204, т.2, буква ”б” в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията, посочени в чл.209, ал.1 от ЗКПО.
Предвид определението за „социални разходи, предоставени в натура”, дадено в т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО, което препраща към разпоредбите на чл. 293 и чл. 294 от КТ, следва да се направи извод, че предприятието, което отчита разхода за предоставените социални придобивки, е работодателят на работниците и служителите.
Със ЗИДКТ, обнародван в ДВ, бр. 7 от 2012 г., в § 1 от допълнителните разпоредби на кодекса са определени новите понятия „Предприятие, което осигурява временна работа”, „Предприятие ползвател”, „Основни условия на труд и заетост” и са допълнени понятията „Работодател” и „Работно място”.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ (доп., ДВ, бр. 7/2012 г., в сила от 5 декември 2011 г.) по смисъла на този кодекс „Работодател” е всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
Понятието „Предприятие, което осигурява временна работа” е дефинирано с разпоредбата на § 1, т. 17 от ДР на КТ (нова – ДВ, бр. 7/2012 г.) – всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта.
С оглед цитираните разпоредби, по смисъла на КТ предприятието, което осигурява временна работа, е работодател на работниците или служителите, които изпраща за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател. Следователно, и за данъчни цели предприятието, което осигурява временна работа, е данъчно задълженото лице за данъка върху социалните разходи съгласно чл. 207, ал. 2 от ЗКПО в качеството си на работодател по смисъла на КТ.
Следва да се подчертае обаче, че икономическата същност и логика на договорите за предоставяне на персонал предполагат както разходите за работна заплата, така разходите за осигуряване на социални придобивки на работници и служители, изпратени за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател, да бъдат фактически понесени от предприятието ползвател. Предвид това и доколкото необходимостта за предоставяне на ваучери за храна на въпросния работник произтича от обстоятелството, че останалите работници и служители в предприятието ползвател получават такива ваучери,изразявам становище, че въпросът кой следва да предоставя ваучерите за храна (предприятието, което осигурява временна работа – работодател по смисъла на КТ или предприятието ползвател) следва да бъде уреден между двете предприятия.
По втория въпрос:
Едно от изискванията, посочени в определението за „социални разходи, предоставени в натура” е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Поставеният въпрос касае именно изискването за достъпност на социалните придобивки. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Предвид това, че всяко от наетите лица има различни потребности и интереси, следва да се отбележи, че ако работодателят предостави възможност за избор между алтернативни социални придобивки с една и съща стойност, то това ще е в съответствие с изискванията на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
Доколкото в случая сключената застраховка „Живот” (по смисъла на § 1, т. 55 от ДР на ЗКПО, която препраща към § 1, т. 14 от ДР на ЗДДФЛ) е само за част от служителите, без тези по договор за управление и контрол и на последните не е предоставена възможност да се възползват от алтернативна социална придобивка, не са налице социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, тъй като не е изпълнено изискването за достъпност на социалната придобивка за всички наети лица.
В този случай отчетените разходи за застраховката не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Това е така, защото този тип застраховки удовлетроряват изцяло лични социални потребности на наетите лица и именно поради тази причина са изрично посочени в чл. 204, т. 2, б. «а» от ЗКПО като социални разходи, предоставени в натура, когато са налице предпоставките по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и за тях е предвидено освобождаване от данък при спазване на определените в чл. 208 от същия закон условия. Следователно, в случай, че по други причини (например липсата на достъпност за всички наети лица) тези разходи не могат да бъдат квалифицирани като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, те ще бъдат третирани като несвързани с дейността.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/

Оценете статията

Вашият коментар