Изх. № 26-Б-375
Дата:10.10.2016 год.
ЗДДС, чл. 176в, ал. 1;
ЗДДС, чл. 176в, ал. 8.
ОТНОСНО: прилагане на разпоредбите на чл. 176в от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във връзка с постъпило вна(НАП) с вх. № 26-Б-375/17.09.2016 г. запитване относно това, налице ли е задължение за представяне на обезпечение при доставка на течни горива, придобити от внос, в случаите, когато горивото минава, съответно не минава през фискализация на обекта съгласно чл. 176в от ЗДДС, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за НАП, изразявам следното становище:
На основание чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС не е налице задължение данъчно задължените лица, извършващи внос на течни горива, да предоставят обезпечение във връзка с вноса, който извършват.
Независимо от това обаче, задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 176в от ЗДДС за данъчно задължените лица, вносители на течни горива може да възникне или няма да възникне съобразно последващото разпореждане с внесените горива, или във връзка с условията за освобождаване от изискването за предоставяне на обезпечение съгласно чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС. Според регламентираното с чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС лицензиран складодържател по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС, както и лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 само за доставките му, отчетени по реда на същата разпоредба, се освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение.
В този смисъл не следва да се предоставя обезпечение по чл. 176в от ЗДДС от данъчно задължените лица, осъществили внос на течни горива в случаите когато:
– вносителят е лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС или е лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС;
– вносителят извършва доставки с внесените течни горива в стопанисвани от него търговски обекти, за които са изпълнени изискванията на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС – да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Оборотите от доставки на течни горива в тези обекти не обуславят задължение за предоставяне на обезпечение;
– течните горива не са предмет на последваща доставка, а вносителят ги използва в собствената си дейност – например производствена, транспортна, за отопление на обекти и други.
Предвид изложеното, вносител на течни горива, който не е лицензиран складодържател или лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС има задължението да предостави обезпечение по чл. 176в от ЗДДС, когато за текущия период извърши облагаеми доставки на внесените течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., извън доставките на течни горива в стопанисвани от него търговски обекти, за които са изпълнени изискванията на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. В тези случаи обезпечението се предоставя в 7-дневен срок преди датата на възникване на данъчното събитие на доставката, с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘