прилагане на разпоредбите на чл. 215а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Изх. № М-26-М-316
Дата: 02.12.2016 год.
ЗКПО, чл. 215а, ал. 1;
ЗКПО, чл. 215а, ал. 2.
ОТНОСНО: прилагане на разпоредбите на чл. 215а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Внаe постъпило по електронен път Ваше запитване, заведено с вх. № М-26-М-316/ 16.11.2016 г., с което изисквате становище относно определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите в натура по отношение на превозните средства. Въпросът се свежда до това дали в данъчната основа влизат разходите за винетки, застраховки и данък за превозните средства, които се ползват и за лично ползване.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното принципно становище:
В случай че работодателят избере разходите в натура, свързани с предоставените за лично ползване превозни средства, да се обложат с данък върху разходите, данъчната основа, върху която се определя данъкът по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО, следва да се формира по реда на чл. 215а от ЗКПО.
Съгласно общото правило на чл. 215а, ал. 1 от ЗКПО данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е сумата на разходите в
натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване за календарната година. В разпоредбата на чл. 215а, ал. 2 от ЗКПО са предвидени специфични правила за определяне на данъчната основа на данъка върху разходите в натура, свързани с превозните средства. Разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи:
1. по съотношението:
а) между изминатите за лично ползване километри и общите изминати километри от съответното превозно средство, или
б) между часовете на лично ползване на превозното средство и общите часове на използване на превозното средство, или
2. по фиксиран процент (50 на сто).
Това съотношение се прилага към общия размер на всички разходи, свързани с превозното средство и по този начин се определя данъчната основа за облагане с данък върху разходите. Дружеството може да избере една от трите възможности за определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.
В определението, дадено в § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО, е посочено, че за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4  „разходи в натура” е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1, т. 1 – 2 и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване. Когато активите са данъчни амортизируеми активи, вместо счетоводните разходи за амортизации се вземат предвид данъчните амортизации.
Предвид гореизложеното при определяне на данъчната основа за данъка върху разходите в натура съгласно разпоредбите на чл. 215а, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО в общия размер на разходите се включват всички счетоводни разходи, свързани с превозното средство, например: експлоатационни разходи, разходи за застраховки, местен данък, винетки, наем (при нает автомобил), паркинг, аксесоари и т.н., като вместо счетоводните разходи за амортизации се вземат предвид данъчните амортизации.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/ ‘

Оценете статията

Вашият коментар