Изх. №24-33-148/09
Дата: 25.02.2010 год.
ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1;
ЗДДС, чл. 70, ал. 5;
ЗДДС, чл. 73а;
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 2;
ЗДДС, чл. 116, ал. 3.
Относно: Прилагане на разпоредбите на чл. 73а от ЗДДС в ревизионно
производство
В отговор на поставените от Вас въпроси, свързани с ревизия по ЗДДС на община
……….. , изразяваме следното принципно становище:
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че Община ………. е
получател на услуга по чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, т.е. услуга, свързана с недвижим имот с
доставчик – лице. регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка -Германия.
Ревизиращият екип е приел, че датата на данъчно събитие на доставката е 22.06.09г.
По силата на чл. 82, ал. 2, т. 2 от ЗДДС в редакцията след изменението,
обнародвано в ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., когато доставчикът не е
регистрирано по закона лице и не е установен на територията на страната, данъкът е
изискуем от получателя по доставката при доставки на услуги, посочени в чл. 21, ал. 2, т. 1 от закона – услуги, свързани с недвижим имот, находящ се на територията на страната,
когато получателят е данъчно задължено лице.
Тъй като получателят по доставката – Община ………. е регистрирано по ЗДДС
лице, същата е следвало да начисли данъка по реда на чл. 86 от ЗДДС чрез издаване на
протокол по чл. 117 от закона. Данните от протокола е следвало да се отразят в дневника
за продажбите за данъчния период, през който е издаден. Данните от протокола е следвало да бъдат отразени съответно и в дневника за покупките в срока по чл. 72 от закона.
В конкретния случай общината не е издала протокол по чл. 117 от ЗДДС, а в
дневника за покупки е включила издадените от германското дружество с начислен по
същите данък. За данъка, начислен от германското дружество на Общината, не е налице
право на данъчен кредит за Общината. Основанието за това е, че ДДС по фактурата е
начислен без основание, предвид факта, че германското дружество не е лице-платец на
данъка, тъй като към момента на възникване на данъчното събитие на доставката същото
не е регистрирано по ЗДДС лице /чл. 113, ал.9; чл.69, ал.1, т.1; чл.25, ал.5, т.1 от ЗДДС/.
Приложима в случая е нормата на чл. 73а от ЗДДС. Чл. 73а регламентира
възможността да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит, въпреки че лицето
не е издало в законоустановения срок протокол за самоначисляване на данъка. Независимо от това, ако Общината в хода на ревизионното производство представи пред органите по приходите протокол, издаден извън законоустановените срокове, не съществува законова пречка същият да се приеме. В този смисъл следва да се има предвид указаното в т.3.2.2. от становище изх.№ 91-00-121/20.03.2009г. на Изпълнителния директор на НАП.
По отношение на издадените от германската фирма фактури за авансово и окончателно плащане във връзка с доставка на услуга на 27.02.2009 г. и 22.06.2009 г. , следва да се има предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, в която е указано, че данъчното събитие на доставката на услуги възниква на датата, на която услугата е
извършена. По силата на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, когато преди да е възникнало данъчно
събитие се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става
изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, с изключение на
получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. По отношение на датата на
възникване на данъчното събитие следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 12,
ал.1-4 от ППЗДДС.
По отношение на издадените от доставчика /германската фирма/ кредитни известия, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС урежда случаите, при които се издават известията, а именно при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура. Според изложеното в запитването не са налице хипотезите, предвидени за издаване на кредитно известие, поради което може да се направи изводът, че кредитните известия са издадени без основание. Като погрешно съставени документи, кредитните известия би следвало да се анулират по реда на чл. 116 от ЗДДС.
Съгласно чл. 116, ал.3 за погрешно съставени документи се смятат и издадените
фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде
начислен. Издадените през м. юли от германското дружество фактури попадат в
хипотезата на чл. 116, ал.3 от ЗДДС, и следва да се анулират, доколкото данъчното
събитие на услугата предхожда регистрацията по ЗДДС на доставчика. Датата на
данъчното събитие на доставката е определящо по отношение на данъчното й третиране и
последващи промени в статуса на доставчика са правно ирелевантни. В ЗДДС няма
изричен текст, регламентиращ срок, в който следва да бъде извършено анулиране на
погрешно съставени документи. Анулирането, ако такова бъде извършено, следва да бъде
документирано по реда на чл. 116, ал.4 и отразено в отчетните регистри съгласно
указанията към Приложение № 12 към чл. 113, ал. 4 от ППЗДДС.
Доколкото чрез издадените през м.юли 2009 г., фактури германското дружество,
след регистрацията си по ЗДДС, е фактурирало услугите, данъчното събитие на които е е
преди датата на регистрацията му ЗДДС, по тези фактури за Общината не възниква право
на приспадане на данъчен кредит, по аргумент от чл.25, ал.5, т.1 от ЗДДС и чл. 69, ал.1, т.1
от ЗДДС, чл. 70, ал.5 от ЗДДС. Считаме, че ако до издаване на ревизионния акт по
отношение на Общината фактурите не бъдат анулирани, правото на приспадане на
данъчен кредит по същите следва да бъде отказано.
Подчертаваме, че изложеното становище е принципно, като облагането следва да
бъде извършено съобразно конкретиката на установените факти и обстоятелства от
компетентния за това орган, в рамките на правомощията му и в съответствие с принципите за обективност, самостоятелност и независимост в дейността на органите по приходите.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘