прилагане на разпоредбите на Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-04-232
14.01.2014 г.
ДДС, чл.9
ДДС, чл.113, ал.1 и ал.2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване, относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка:
През2008 г. АД е получила фактура № 000/.2008 г., издадена от ВС. Във фактурата като предмет на доставката са посочени туристически услуги. Фактурата не е придружена с други документи, свързани с посочената във фактурата услуга – поръчка към дивечовъдната станция, заявка, договор, приемо-предавателен протокол или разписка. Като получател на фактурата е посочен изпълнителният директор на дружеството, а положеният подпис не е негов, нито на друг представител на дружеството.
Фактурата е осчетоводена от АД и е отразена в дневника за покупки в периода на издаването й. Дружеството есторнирало посочена фактура.
Според дружеството фактурираната услуга не е предоставена фактически на АД, съответно фактурата е с невярно съдържание, тъй като не е подписана от изпълнителния директор, като получател.
Във връзка със спорната услуга /доставка/ по искова молба на ДП- ТП на е образувано производство по реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Предявени са искове за установяване съществуването на парично вземанепо издадената заповед по чл.410 от ГПК за сума представляваща сума, незаплатена услуга.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Правилно ли е сторнирана посочената фактура, издадена от ДП?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По смисъла на чл.8 от ЗДДС, услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. На основание чл.9 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
Съгласно чл. 113, ал.1 от ЗДДС фактура издава всяко данъчно задължено лице – доставчик за извършена от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това.
Фактурата се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя (чл.113, ал.2 от ЗДДС).
Съгласно посочените в писмото факти и обстоятелства, фактурата е приета от получателя и заведена в неговите счетоводни и данъчни регистри. Още повече според решението на СРС, на основаниечл.124, ал.1 вр. с чл.422 и чл.415 от ГПК е признато за установено, че АДдължи на правоприемникаДП ВС сума в размер на …..лв, представляваща незаплатенауслуга, извършена през 2008 г.
Предвид горепосочените разпоредби и изложената в запитването фактическа обстановка следва да се приеме, че в случая не са налице основания за сторниране на данъчната фактура, издадена от ДП ВС. В тази връзка, считам, че АДнеправилно е сторнирало издадената фактура.
Следва да се има предвид, че по отношение на гражданскоправния спор, възникнал между страните,Националната агенция за приходи не е компетентна да се произнася със становище.

Вх.№ 5304232 от 14.01.2014 Отг. ОУИ София  |  53-04-232_ 14_ OZ_ 5_ 03

Оценете статията

Вашият коментар