Прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) 163

Относно: Прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ….. постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-46 от 11.02.2021 г.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е придобило чрез покупко-продажба апартамент, находящ се в гр. С, в сграда, въведена в експлоатация през 2002 г. Нотариален акт е издаден на 21.12.2017 г. Продавачите са физически лица, които са придобили имота през 2007 г.
През 2021 г. дружеството има намерение да продаде апартамента.
Поставени са следните въпроси:
1. Във фактурата, която дружеството следва да издаде при продажбата, следва ли да се начисли ДДС?
2. Може ли да се приеме, че продажбата се третира като освободена доставка на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с ДДС се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Облагаема доставка, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Освободените от облагане с ДДС доставки са регламентирани в глава четвърта от ЗДДС.
На основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.
В ЗДДС законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „сгради, които не са нови”. Определението за „сгради, които не са нови” се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС. С цитираната норма е дадена дефиниция за „нови сгради”, а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“, или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ), или
в) които отговарят на следните условия:
аа) представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки или представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ, и
бб) към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ.
По силата на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, в случаите на доставка по ал. 3 от същата разпоредба, доставчикът може да избере да третира доставката на сграда, която не е нова, като облагаема доставка.
Предвид изложеното, доколкото в конкретния случай обекта е въведен в експлоатация през 2002 г. и предвид липсата на информация за извършвани разходи за реконструкция и преустройство на имота, ако същият не отговаря на даденото в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС определение за „нова сграда“, при продажбата му ще е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС и доставката следва да се третира като освободена.

Оценете статията

Вашият коментар