3_466/12.04.2021 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 1;
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 21, ал. 5, т. 2, б. „а“ и б. „в“
ОТНОСНО: прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при извършване на преводачески услуги
Според изложеното в писменото запитване, лице е регистрирано като преводач със свободна професия и има регистрация по ЗДДС по чл. 97а от ЗДДС. Посочено е, че дейността е възобновена от 01.03.2021 г. и се състои в извършването на преводи с чуждестранни компании.
Предоставена е допълнителна информация, съгласно която лицето превежда документи за преводачески компании, които от своя страна имат техни клиенти, които са поръчали превода. Преводите се осъществяват на територията на Република България. Извършваните преводаческите услуги са въз основа на сключени договори с чуждестранни преводачески компании. Уточнено е, че с никоя от компаниите лицето няма сключен трудов договор и възнаграждението не е ежемесечно.
В запитването са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да начислява ДДС, когато се извършва превод за преводаческа агенция от Великобритания и къде се внася дължимият данък?
2. Следва ли да се посочва ДДС номер във фактурите за фирмите от Великобритания, предвид факта, че страната вече не е член на Европейския съюз /ЕС/?
3. За всички страни извън ЕС следва ли да се начислява ДДС, ако се извършват услуги към:
– преводачески агенции /които не са крайни клиенти/ и
– крайни клиенти.
Къде следва да се внася дължимия данък и зависи ли ставката от конкретната държава?
4. Признават ли се плащанията от PayPal? Има ли проблем плащанията по фактурите да стават през PayPal към сметка на физическото лице или трябва задължително да са по банков път?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 17/2021 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС обн. ДВ, бр. 76/2006 г., посл. изм. и доп. ДВ бр. 27/2021 г.) е изразено следното становище:
Данъчно третиране по ЗДДС
За режима на данъчното облагане по ЗДДС на доставките на услуги от значение е мястото на изпълнение на услугата, което от своя страна се определя от предмета на предоставяната услуга, от статута (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и местоустановяването на получателя на услугата или от мястото, където се намира обектът на получателя, за който услугата се предоставя.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Видно от определението, за да бъде една доставка облагаема за целите на ЗДДС, то същата следва да е с място на изпълнение на територията на страната и да не е сред изрично посочените в глава четвърта от ЗДДС „Освободени доставки и придобивания“.
Въз основа на предоставената от лицето информация, за целите на настоящото изложение е прието, че въпросите са свързани с извършени от лицето, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице, доставки на услуги /преводи/ с получатели, установени на територията на Великобритания и не попадат в обхвата на услугите, извършени по електронен път.
Следва да се посочи, че преводаческите услуги не са сред изрично посочените в глава Четвърта на ЗДДС освободени доставки и придобивания, поради което същите са облагаеми по реда на ЗДДС, ако са с място на изпълнение на територията на страната.
За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от това се определя приложимият данъчен закон за доставките с място на изпълнение на територията на страната – ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната – данъчният закон по местоизпълнение на доставката. Това е определящо относно цялостното данъчното третиране на съответната услуга, приложимата данъчна ставка, лицето – платец на данъка и възникването на задължения във връзка със съответния регистрационен режим.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга се съдържа в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета) и е в зависимост от обстоятелството дали получателят на същата е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
По принцип, когато получателят е данъчно незадължено лице, е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че мястото на изпълнение в тези случаи, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Различно третиране на някои случаи, в които получателят е данъчно незадължено лице, е уредено в разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от ЗДДС. В същата е указано, че мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:
– получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;
– доставяните услуги са с предмет, посочен в т. 2 на чл. 21, ал. 5 от закона.
В настоящия случай, с оглед изложената в запитването информация, евентуално относими към извършваните услуги, биха били буква „а“ и буква „в“ от последната.
В буква „а“ на чл. 21, ал. 5, т. 2 от ЗДДС са включени услугите по предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер. Във връзка с авторското право следва да се има предвид, че съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, обект на авторското право са преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби, като в чл. 4, т. 1 от същия закон е предвидено, че не са обект на авторското право нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, актовете на съдилищата, както и официалните им преводи. Следва да се има предвид, че извършването на услуги по предоставяне или прехвърляне на авторско право предполага доставчикът на услугата да бъде носител на това право по смисъла на ЗАПСП, а съгласно чл. 9 от същия закон авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.
В чл. 21, ал. 5, т. 2, буква „в“ от ЗДДС са включени услугите, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по изработка, преработка или доработка на софтуер. В случая, доколкото извършваните преводачески услуги не са изрично посочени тук, то следва да се прецени дали те са „други подобни услуги“ по смисъла на тази разпоредба, като при това следва да се изхожда от целта и логиката на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, транспонирани в ЗДДС. В това отношение, както е посочено в решението по дело С-453/15 на СЕС, целта на разпоредбите от Директивата за ДДС, които определят мястото на облагане за доставките на услуги, е да се избегнат, от една страна, споровете за компетентност, които могат да доведат до двойно данъчно облагане, и от друга – необлагането на приходи (вж. в този смисъл решение от 6 ноември 2008 г., Kollektivavtalsstiftelsen TRR Trygghetsr?de, C 291/07, EU:C:2008:609, т. 24 и от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses, C 419/14, EU:C:2015:832, т. 41). В аспекта на изложеното, доколкото думата „подобен“ означава, че „съвпада по определени характеристики“ или че е „сходен с посоченото“, то следва да се има предвид, че посочените в чл. 21, ал. 5, т. 2, буква „в“ услуги, са посочени в нормата на § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, който съдържа дефиниция на понятието, „лица, упражняващи свободна професия“, като наред с тях са изброени и други, сред които са преводачите, както и други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Предвид изложеното, извършваните от дружеството преводачески услуги, в случай че не представляват обект на авторско право, биха попаднали в обхвата на чл. 21, ал. 5, т. 2, б. “в“ от ЗДДС.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид изложеното, за данъчното третиране по ЗДДС на извършваните от дружеството доставки на посочените в запитването услуги, е от значение качеството на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и определяне на мястото на изпълнение на доставката.
По отношение статута на получателя е необходимо да се има предвид, че в действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя, дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя – в Общността или извън нея.
По силата на чл. 168а, ал. 1 от ЗДДС, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия е трета страна от 1 януари 2021 година. Във връзка с това установените на територията на Великобритания лица по правило се считат установени извън Общността, освен в случаите, в които са налице данни за установяването им на територията на Общността.
Текстът на разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Регламент 282/2011 /Регламента/ предвижда, че освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота – правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена от получателя следва да включва например проверки в публичните регистри, събиране на информация за получателя, установяване на контакт с управителите или с други лица с ръководни функции на получателя и др. Степента на задълбоченост на проверката е в зависимост от характера на търговските взаимоотношения между страните по сделката – дали същите са с инцидентен или с траен и системен характер.
Доколкото способите за удостоверяване на статута на получателя на услугата не са императивно и лимитативно установени в регламента и доколкото последващият данъчен контрол се извършва на базата на документи, следва да се приеме, че при преценка на това обстоятелство фактическото положение следва да може да бъде установено документално, независимо от способа за това.
В случай, че по отношение на преводаческите агенции е налице идентификационен номер по ДДС или подобен номер, използван за идентифициране на данъчнозадължени лица, то може да се приеме, че същите имат статут на данъчно задължени лица.
След определяне на обстоятелството, дали получателят на услугите е данъчно задължено или данъчно незадължено лице, са възможни следните хипотези:
1. В случай, че получателят на извършваните услуги е данъчно задължено лице, установено извън общността /напр. Великобритания/, мястото на изпълнение на доставката ще е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, т.е. извън територията на страната /в дадения пример – на територията на Великобритания/. За доставки с място на изпълнение извън територията на страната, на основание чл. 86, ал.3 от ЗДДС за доставчика не възниква задължение за начисляване на ДДС.
2. В случай, че получателят по доставката на услугата е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз и услугите попадат в обхвата на чл. 21, ал. 5, т. 2 от ЗДДС /например разгледаните по-горе буква „а“ и буква „в“/, то мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване. И в този случай за доставчика не е налице задължение за начисляване на данък по реда на ЗДДС.
3. В случай, че получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване в Европейския съюз, то на основание чл.21, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на извършваните от дружеството преводачески услуги ще бъде мястото, където доставчикът е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, т.е. където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност. В този случай за доставчика ще е налице задължение да следи облагаемия си оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС.
Предвид изложеното в случаите, в които мястото на изпълнение на доставките е извън територията на Република България, приложимо е законодателството на съответната държава по местоизпълнение на доставките. В тази връзка следва да се има предвид, че НАП не е компетентна да изразява становище по прилагането на чуждестранно законодателство. При евентуално възникнали неясноти, запитвания следва да се отправят до компетентната административна структура на съответната държава.
Относно документирането на доставките следва да се посочи, че на основание чл.111а, ал. 3 от ЗДДС, документирането на доставка на стоки или услуги, с място на изпълнение на територията на трета страна или територия, се извършва по реда на тази глава /т.е. по българският ЗДДС/, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или на такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.
В чл. 114, ал. 1, т. 1 – 15 от ЗДДС са регламентирани задължителните изисквания към съдържанието на фактурата. На основание чл. 114, ал. 1, т. 8 от ЗДДС фактурата задължително съдържа идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС – когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят.
В конкретния случай, когато получател по доставката на услуга е лице, установено във Великобритания, в издаваните фактури следва да се отрази номера за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят, т.е. на Великобритания.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС фактурата задължително съдържа ставката на данъка, а когато ставката е нулева – основанието за прилагането ?, както и основанието за неначисляване на данък. Необходимо е да се спазят и изискванията на чл. 79, ал. 2, т. 2 и 3 от ППЗДДС, според които фактура/известие се издава по реда на закона, когато не възниква задължение за начисляване на данък за:
* извършена доставка на стоки и/или услуги от нерегистрирано по закона лице или лице, регистрирано на основание чл. 97а, 99 и 100, ал. 2 от закона в рамките на независимата му икономическа дейност, с място на изпълнение на територията на страната. Във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва „чл. 113, ал. 9 от закона“;
* доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона от данъчно задължено лице в рамките на независимата му икономическа дейност; във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва „обратно начисляване“, както и съответната разпоредба от закона или правилника.
По отношение на последният поставен в запитването въпрос, следва да се има предвид, че начинът на плащане на една доставка е въпрос на търговски отношения и е предмет на договаряне между страните по сделката.
От друга страна чрез PayPal могат да се изпращат или получават плащания. Ако акаунтът на лицето има положителен баланс, то може по всяко време да инструктира да се изтеглят парични средства от акаунта към банкова сметка, която е регистрирана като източник на финансиране в акаунта на лицето в PayPal. Предвид това няма пречка плащанията по фактурите да стават чрез PayPal.
Във всички случаи от съществено значение е документирането на същото. В случай, че се получава плащане по фактура за извършена доставка на услуга, следва да се изискат и съхраняват документите, установяващи факта на плащане, и даващи възможност да се установи момента на извършването му, основанието и размера на същото.
Независимо от горното следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на ДОПК при възложено конкретно производство органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност да извърши преценка на релевантните факти и обстоятелства независимо и безпристрастно и да определи данъчните задължения при съблюдаване на принципите за обективност и законност.