прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с регистрация на дружество, извършващо услуги срещу комисионна

3_1248/31.07.2020 г.

ЗДДС, чл. 96, ал. 1

ОТНОСНО: прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с регистрация на дружество, извършващо услуги срещу комисионна

Според изложеното в запитването, „Д“ ЕООД с ЕИК, има сключен франчайз договор с Л за търговско сътрудничество за управление на два обекта – магазини за бързооборотни стоки. Посочено е, че съгласно договора „Д“ ЕООД има задължение единствено да продава стоките в обектите, които са собственост на франчайзодателя. Стоката и материалното обезпечаване на обектите е изцяло на франчайзодателя, в това число: стоки, материали, касови книги, касови апарати, системи за отчитане на продажби. Фирмата, като франчайзополучател, получава фиксирана месечна комисионна, с която обезпечава работни заплати и осигуровки на персонала, който обслужва двата обекта. Уточнено е, че дружеството обслужва само посочения контрагент, като издава месечни фактури за комисионни, съгласно сключения договор. Няма никакви други продажби или покупки, свързани с дейността на фирмата.
През октомври 2019 г. от „Д“ ЕООД е подадено заявление за регистрация по ЗДДС на основание реализиран оборот от 50 000 лв. Заявлението е подадено със закъснение, за което е съставен акт за административно нарушение.
Във връзка с установяване на характера на извършваната от „Д“ ЕООД дейност е изискана допълнителна информация и от страна на дружеството е представено копие от Договор от м. 07.2018 г.
Видно от допълнително представения договор страни по него са „Е“ ЕООД, наричан Л и „Д“ ЕООД. Съгласно т. 1, предмет на същия са условията за сътрудничество между страните при организацията и управлението на продажбата на дребно стоки и/или услуги /описани в приложения към договора/, на крайни потребители. Партньорът /„Д“ ЕООД/ се задължава да организира и управлява продажбата на дребно на стоките от името и за сметка на възложителя в обекта за продажба /посочен в приложение към договора/ за продължителен период, срещу възнаграждение. Освен това на „Д“ ЕООД е възложено и управлението на стоките в търговския обет. Стоките, доставени от Л, остават негова собственост, докато не бъдат продадени на крайния потребител. Всички постъпления, произтичащи от продажбата на стоките принадлежат на Л и ще се превеждат ежедневно. За предоставените съгласно договора услуги възложителят ще заплаща на „Д“ ЕООД възнаграждение, състоящо се от месечно възнаграждение и годишно допълнително възнаграждение. Месечното се изчислява като процент върху нетните приходи от продажби, регистрирани с касов апарат.
Във връзка с горното е поставен въпросът следва ли дружеството да бъде регистрирано по ЗДДС, предвид факта, че същото има само един получател на услугите, от който получава фиксирано възнаграждение (комисионна/хонорар) за работата на 2 обекта (обезпечаване с персонал, материална отговорност за стоката, и спазване на фирмени стандарти) или трябва да бъде третирана като фирма, получаваща комисионна/хонорар за извършена работа?
При предоставянето на допълнителната информация е поставен и допълнително следния въпрос: при последваща проверка, когато се установи, че данъкът за периода, в който е бил дължим, а не е начислен (поради забавяне с регистрация по ЗДДС), може ли да бъде изискан по някакъв начин от фирмата, с която е в търговско сътрудничество, като се има предвид, че тя е единственият контрагент, с който работи „Д“ ЕООД и че отчетната година е приключила?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 55/2020 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС обн. ДВ, бр. 76/2006 г., посл. изм. и доп. ДВ бр. 57/2020 г.) e изразено следното становище:
По първия въпрос:
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В следващите разпоредби на чл. 3 се определя кои дейности са независима икономическа дейност и кои не се третират като такава.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В настоящия случай, дружеството „Д“ ЕООД попада в определението за данъчно задължено по ЗДДС лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
По смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга. В тази връзка, алинея 2, т. 1 и т. 3 на същата законова разпоредба регламентират, че за доставка на услуга се смята и продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество /т. 1/ и всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя /т.3/.
По смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка на услуга е всяка доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, 4, 5 и 6 от същия и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Въз основа на гореизложеното, за услугата по организацията и управлението на продажбите на дребно в търговските обекти, находящи се на територията на страната, е налице доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от материалния закон, която е облагаема, съгласно чл. 12 от ЗДДС, като доставчик на същата се счита, че е лицето, посочено като „партньор“ – „Д“ ЕООД, а получател на същата услуга е възложителят й – „Е“ ЕООД. За извършената услуга, получателят дължи възнаграждение, чийто размер следва да се определи съгласно т. 3 от договора.
Във връзка с уговореното в договора, че „Д“ ЕООД действа от името и за сметка на възложителя, следва да се отбележи, че когато лице действа от чуждо име и за чужда сметка, за целите на ЗДДС, са налице две доставки:
– между доверителя и третото лице,
– между посредника (довереника) и доверителя.
В тази ситуация сумата, която заплаща третото лице на посредника/довереника за продажбата на стоките, не е възнаграждение по доставка, извършена от същия. Тази сума е дължима за доставка, по която доставчик е дружество, предоставило стоките.
Между фирмата – посредник/довереник и дружеството, предоставило стоките (доверител), е налице доставка на услуга, по която изпълнител е фирмата. Тази доставка не попада в обхвата на освобождаването и същата е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. За фирмата-посредник възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност, ако към датата на възникване на данъчното събитие е регистрирана по реда на ЗДДС, а ако не е – сумите участват при формирането на оборота за регистрация по реда на чл. 96 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС указва, че всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Алинея 2 на същата разпоредба пояснява, че облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, доставки на финансови услуги по чл. 46 и доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
В облагаемия оборот на данъчно задължено лице, действащо от името и за сметка на друго лице се включва стойността на възнаграждението (комисионната) за оказаната посредническа услуга.
Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал. 1 на чл. 96 от ЗДДС. При определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчният режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие по доставката.
В конкретиката на процесния казус след като доставките, които „Д“ ЕООД извършва са облагаеми и доколкото от тази дейност е реализиран оборот от 50 000,00 лв., то за дружеството са били налице основания за задължителна регистрация по ЗДДС.
За пълнота на изложението и във връзка с това, че в запитването e посочено, че „Д“ ЕООД е франчайзополучател, е обърнато внимание на следното:
Легална дефиниция на понятието франчайз е дадена с § 1. т. 10 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и съгласно същата „франчайз“ е съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги.
В допълнение към даденото определение най-общо понятието франчайз би могло да се определи и с помощта на следите характеристики:
Договорът за франчайз включва сложно лицензионно споразумение, което установява продължаващо договорно отношение между стопански субекти, които са правно и финансово независими един от друг. Той би могъл да представлява както едни отделен договор, така и серия от договори. Казано по друг начин, той може да бъде разглеждан като изключително сложен и усъвършенстван лицензионен договор, придружен с различни видове обезпечителни споразумения.
Франчайзодателят е лице, което притежава правата върху търговската марка, търговското име или подобен знак и отдава на франчайзополучателя лиценза да използва създадената система, включително търговската марка и/или търговското име срещу заплащане.
Франчайзодателят обучава франчайзополучателя така. че той да може успешно да извършва бизнеса и поддържа тесен контакт с него по време на извършване на бизнеса. Този контакт включва правото на контрол върху дейността на конкретния франчайзополучател и задължението да му осигури обучение и техническа помощ.
Франчайзополучателят инвестира собствени ресурси в бизнеса, той притежава, извършва и управлява този бизнес в установения формат и под непрекъснатия контрол от страна на франчайзодателя. Изисква се заплащане от страна на франчайзополучателя, което обикновено се извършва под формата на първоначална вноска и текущи вноски, изчисляващи се обикновено като процент от оборота.
Принципът, на който се базират франчайз моделите е, че франчайзополучателите действат от свое име и за своя сметка, но под предоставената им търговска марка. Франчайзополучателят издава фактурите от името на своята фирма и поема разходите за поддържането на дейността – наеми, заплати, осигуровки и т.н. Обикновено при закупуването на франчайз бизнес се заплаща първоначална франчайз такса. Освен това франчайзополучателят може да се задължи да заплаща и месечна такса, която най-често се определя като процент от оборота. Поначало франчайзополучателят заплаща възнаграждение, за разлика от Вашия случай, при който Вашето дружество получава комисионна за извършваната по договора дейност. Освен това за разлика от франчайзополучателите, които действат от свое име и за своя сметка, Вашето дружество действа от името и за сметка на Л. Тези особености на договорените отношения дава основание да приемем, че настоящият договор не е за франчайз.
По допълнително поставения въпрос:
Поставеният допълнителен въпрос е свързан с уреждането на търговски взаимоотношения между „Д“ ЕООД и „Е“ ЕООД, поради което отговорът на същия не е от законоустановената компетентност на НАП, разписана в чл. 3, ал. 1 от ЗНАП.
Независимо от горното следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на ДОПК при възложено конкретно производство органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност да извърши преценка на релевантните факти и обстоятелства независимо и безпристрастно и да определи данъчните задължения при съблюдаване на принципите за обективност и законност.

5/5

Вашият коментар