прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 23-30-58/01.09.2016 г.
ЗДДС-чл.112, ал.1; чл.114, ал.1; чл.114, ал.6; чл.114, ал.10;
ППЗДДС- чл.78, ал.1, т.1; чл.78, ал.2; чл.78, ал.4
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-30-58/…08.2016 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
При започване на дейността си през 2004 г., „ДДД“ ЕООД е започнало да издава фактури с № 0000000001 (номер на първата издадена фактура). Съгласно поредността на номерацията, към настоящият момент дружеството е издало фактура с № 000000000/13.07.2016 г., копие от която е приложено към запитването.
Централата на „ДДД“ ЕООД в Австрия има намерението за създаване на унифициран формат на фактура за клиент, като съответната фактура ще бъде отпечатана от специално разработен софтуер за дейността на дружеството. Софтуерът ще се ползва за всички поделение на ДОКА по света. Към запитването е приложено копие на фактура № 5555555555/13.07.2016 г. като за същата е отбелязано, че унифицирания софтуер от централата на дружеството в Австрия не позволява промяна на номерацията на фактурите.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Съществува ли възможност за „ДДД“ ЕООД да издава фактури посредством софтуер, който е специално разработен за осъществяването на дейността на дружеството ?
2. Налице ли е възможност за дружеството да прекрати използването на досегашната номерация на издаваните от него фактури, т.е. да издаде фактура с пореден № 5555555 вместо 0000000009032 с оглед въвеждането на унифицирана номерация на издаваните фактури от поделенията на ДДД?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
По смисъла на ЗДДС, данъчни документи са фактура, известие към фактура и протокол. Същите могат да се издават ръчно или автоматизирано (чл.112, ал.1 във вр. с ал.2 от закона). В разпоредбите на Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране (Директива 2010/45/ЕС) е установено равнопоставено третиране на фактурите както на хартиен носител, така и в електронна форма. Един от основните принципи, залегнал в директивата е, че фактурите на хартиен носител и електронните фактури следва да бъдат третирани равнопоставено, а административната тежест върху фактурирането на хартиен носител не следва да се увеличава. Друг основен принцип в директивата е, че издаваните фактури трябва да отразяват точно действителните доставки на стоки и услуги и респ. изисква автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите да бъдат гарантирани от момента на издаването им до края на периода на съхраняване.
Дефиниция на понятието „електронна фактура“ е дадено в разпоредбата на чл.217 от Директива 2010/45/ЕС – това е фактура, която съдържа информацията, изисквана съгласно директивата, и издадена и получена в какъвто и да било електронен формат. От значение е да се отбележи, че електронната фактура, както и фактурата на хартиен носител, трябва да съдържа елементите, които се изискват с Директивата за ДДС.
Съгласно Директивата за ДДС, за да може една фактура да бъде считана за електронна фактура, същата трябва да бъде издадена и получена в какъвто и да било електронен формат. Това може да включва фактури под формата на структурирани съобщения (формат XML) или друг електронен формат (като електронно писмо с приложение във формат PDF или факс, получен в електронен не хартиен формат).
В контекст на горното, не всички фактури, издадени в електронен формат, могат да бъдат считани за електронни фактури. Фактури, създадени и изпратени в електронен формат посредством използването на счетоводен или друг софтуер, и получени на хартиен носител, не са електронни фактури. От друга страна фактури, издадени на хартиен носител, които са сканирани, изпратени и получени по електронната поща, могат да бъдат считани за електронни фактури. Конкретният вид на електронния формат на фактурата не следва да е от значение, а само фактът, че фактурата е в електронен формат, когато се издава или получава. Фактурата се счита за издадена, когато доставчикът или трето лице, действащо от негово име, или клиентът при самофактурирането, я представя така, че тя да бъде получена от клиента. Това може да означава, че електронната фактура е изпратена пряко на клиента например по електронната поща или по сигурна връзка, или непряко например посредством един или няколко доставчици на услуги, или се предоставя на клиента чрез уебпортал или по друг метод.
Издаваните фактури трябва да отразяват действителни доставки. Този принцип е разписан в съображение 10 от Директива 2010/45/ЕС – Фактурите трябва да отразяват действителните доставки, поради което следва да бъдат осигурени тяхната автентичност, цялост и четливост.
Аналогично с принципите, указани в чл.233, т.1 и т.2 от Директива 2010/45/ЕС е изискването в разпоредбата на чл.114, ал.6 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител, или в електронна форма.
Видно от горното, издаваните фактури могат да бъдат изпращани и по електронен път като следва да се има предвид, че фактурите по електронен път се приемат, когато получателя е потвърдил получаването им и при условие, че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието.
Чл.114, ал.10 от ЗДДС във вр. с ал.11 от същата разпоредба регламентира, че гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги, а автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на електронна фактура и електронно известие към фактура се осигуряват чрез следните примерни технологии:
1. квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, или
2. електронен обмен на данни.
Като допълнение към горното е и разпоредбата на чл.78, ал.10 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), видно от която гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата по чл.114, ал.10 от закона могат да се осигуряват и чрез друга технология или процедура.
В заключение, при спазване на правилата, посочени в Директива 2010/45/ЕС, ЗДДС и ППЗДДС, „ДДД“ ЕООД може да издава фактури посредством специално разработения софтуер.
По втори въпрос:
В разпоредбата на чл.114, ал.1, т.1 – т.15 от ЗДДС са регламентирани задължителните изисквания към съдържанието на фактурата, а изискванията към бланките на фактурите са разписани в чл.78, ал.1, т.1 – 4 от ППЗДДС.
Както е видно от разпоредбата на чл.78, ал.1, т.1 от ППЗДДС, бланките на фактурите и известията към тях, издавани от регистрирани по закона лица на основание, различно от регистрация по чл.97а, чл.99, чл.100, ал.2, чл.154 и чл.156 от закона, трябва да съдържат пореден номер, който да е трайно вписан при отпечатването.
Видно от чл.78, ал.2 във вр.с ал.3 от ППЗДДС, номерата на документите са десетразрядни, нарастващи без дублиране и пропуски и не зависят от вида на бланката или документа. Дублиране на номерата на документите се допуска само в случаите, когато документи се издават от фискално устройство. Всички екземпляри на един и същ документ носят един и същ номер като номерацията на документите не зависи и не се нарушава при изтичането на календарната година. При изчерпване на възможните номера лицето/клонът, след като писмено уведоми териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, започва номерирането отново от „0000000001“.
В чл.78, ал.4 от ППЗДДС е указано, че ако лицето/клонът на лицето има поделения или обекти, същите могат да определят диапазон от номера, които да се използват от поделението (обекта) при издаваните от него документи. Този диапазон следва да се изчерпва постепенно през следващите периоди. При запълването му се определя нов диапазон.
Законът допуска да бъде запазен определен диапазон от номера, които да бъдат използвани при издаването на документи от различни обекти (поделения, клонове) на едно предприятие. В този случай, общото осчетоводяване на издаваните документи допуска непоследователност, но в рамките на партидното счетоводство по обекти, следва да бъдат последователно запълвани.
Във връзка с горното е въпрос на вътрешна организация кой начин за издаване на фактури ще избере дружеството, а именно:
– фактурите и известията към тях да следват определена хронология и пореден номер или
– фактурите и известията да се издават с отделна номерация с нарастване;
От значение е да се отбележи, че който и начин на издаване на документи да бъде избран, то той следва да осигурява достатъчно ясна и конкретна информация по отношение на документирането и отчитането на доставките.
Важно е да се има предвид, че посочения в запитването номер (№) касае номерацията на фактури, издавани от други юридически лица без оглед на обстоятелството, че се касае за лица от една група. От значение е да се подчертае, че доколкото горепосочената номерация касае издаването на фактури от дружествата от групата на ДОКА по света, то за „ДДД“ ЕООД не следва да се прилага номерация на фактури, която ще бъде използвана от другите дружества, участващи в тази група. Също така, номерацията, която ще бъде използвана от другите дружества не следва да се взима предвид при определяне на поредния номер на фактурите, които ще се издават от страна на „ДДД“ ЕООД.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар