Изх. № 23-30-5/13.05.2014 г.
чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС
чл. 8 от ЗДДС
чл. 9, ал. 1 от ЗДДС
чл. 11, ал. 1 от ЗДДС
чл. 12, ал. 1 от ЗДДС
чл. 67, ал. 2 от ЗДДС
чл. 86 от ЗДДС
чл. 10 от ЗКПО
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ., е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-30-5 от 14.02.2014 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„ХХХХХ” ООД заплаща такси чрез Частни съдебни изпълнители (ЧСИ) съгласно разпоредбите на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители ТТРЗЧСИ) за извършване на определени действия в хода на образувани изпълнителни производства, като извършване на имуществени справки, налагане на обезпечителни мерки и др. Държавната такса се превежда от дружеството по „Транзитна сметка” на ЧСИ откъдето последният я превежда чрез съответните държавни институции. В бюджетното платежно „ХХХХХ” ООД е данъчно задължено лице.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
1.Съставлява ли платената държавна такса приход за ЧСИ?
2.Следва ли ЧСИ да документира заплащането на държавната такса с фактура?
3. Налице ли е документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и може ли дружеството да се позове на чл. 7, ал. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч) ако разполага с платежен документ, в който като платец е посочен съответният ЧСИ, но от документа е видно, че задължено лице е „ХХХХХ” ООД?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Попърви въпрос:
Доколкото въпросът не касае правата и задълженията на „ХХХХХ” ООД, становище не следва да бъде изразявано.
Повтори въпрос:
Всяко лице има статут на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС в случаите, когато същото извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е всяка дейност, която е осъществявана редовно или по занятие, срещу възнаграждение, включително дейността на лицата, предоставящи услуги. По силата на чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство, а според чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. Глава седма на същия закон „Такси и разноски по изпълнението” регламентира таксите, които събират частните съдебни изпълнители. На основание чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите се определя с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. Действащата тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ е обнародвана в бр. 35 на Държавен вестник от 28. 04. 2006 г. Съгласно
чл. 80 от закона за всяко действие на ЧСИ дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ се внася авансово. Таксите, които ЧСИ събира, по своя характер са възнаграждение за извършените от него услуги/действия по повод изпълнението.
Видно от изложеното, физическо лице, осъществяващо дейност като ЧСИ изпълнява както общия критерий по чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, така и условието по чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, за наличие на лице, предоставящо услуги. Същевременно дейността на ЧСИ не е сред изрично изброените в чл. 3, ал. 3 от ЗДДС дейности, за които законът изрично казва, че нямат характер на независима икономическа дейност. Поради това ЧСИ е данъчно задължено лице за целите на ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС всяко лице, което извършва услуга, е доставчик. Предвид това, за целите на облагането с ДДС, качеството доставчик е присъщо и на ЧСИ.
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема е всяка доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в изрично посочените в закона случаи. Тъй като извършваните от ЧСИ доставки на услуги, във връзка с които се събират определените в тарифата такси, не попадат в изключенията, посочени в глава четвърта „Освободени доставки и придобивания” от ЗДДС, те са облагаеми доставки на услуга по смисъла на ЗДДС. Предвид това, когато доставчикът – ЧСИ е регистрирано по ЗДДС лице, за него възниква задължение за начисляване на данък по чл. 86 от ЗДДС. Когато ЧСИ не е регистрирано по ЗДДС лице, тези доставки формират облагаем оборот и при изпълнение на условията на чл. 96 от ЗДДС възниква задължение за регистрация по ЗДДС. В случай, че ЧСИ не е начислил ДДС върху стойността на платената такса, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която в случай, че при договарянето на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена.
Предвид изложеното и на основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, ЧСИ следва да документира извършените от него доставки на услуги чрез издаването на фактура и да начисли данък по реда на чл. 86 от ЗДДС.
Нужно е да се има предвид, че ако Вие дължите заплащането на такси в полза на други органи извън конкретния ЧСИ, следва издаваните за тях документи да са на ваше име и с Вашият ЕИК. Няма пречка самото плащане да бъде извършване чрез ЧСИ, но разходооправдателните документи следва да бъдат издавани от Вас.
В случай на издаване на документи на името на ЧСИ, който е направил плащане от Ваше име, последният следва да извърши последващо фактуриране към Вас.
Потрети въпрос:
За да е документално обоснован конкретен разход, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е необходимо кумулативното наличие на следните елементи:
?Да е налице първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, който,
?Отразява вярно осъществената стопанска операция
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч първичният счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗСч първичният документ, адресиран до други предприятия или физически лица, следва да съдържа изброените в разпоредбата реквизити. Същите са установени и като реквизити на фактурата в разпоредбите на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. Поради това доколкото фактурата, издадена от ЧСИ, или друг документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция и съдържа задължителните реквизити по чл. 7, ал. 1 от ЗСч, той несъмнено съставлява първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗСч и ако отразява вярно осъществената стопанска операция, то безспорно са изпълнени критериите на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Същото се отнася и до хипотезите на чл. 10, ал. 2 или ал. 3 от ЗКПО.
Доколкото ЧСИ не може да бъде определен като бюджетно предприятие, разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от ЗСч не можеда бъде приложена.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘