Изх. № 20-00-20/10.04.2013 г.
ЗДДС, ППЗДДС,
чл.113, ал.1 и ал.3 чл.78
чл.113, ал.13
чл.114, ал.1, т.9 – 15
чл.114, ал.10
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-20/18.01.2013 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
При доставка на стоки, дружество – доставчик ежедневно ще издава по два броя приемо-предавателни протоколи за предадената стока (сутрин и следобед). Издаваните протоколи ще съдържат всички реквизити по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч) и чл.114, ал.1, т.1-15 от ЗДДС. В края на всеки календарен месец доставчикът издава сборна фактура по реда на чл.113, ал.13 от ЗДДС (в сила от 01.01.2013 г.). Тя съдържа реквизитите по чл.114, ал.1, т.1-8 на ЗДДС. За дата на доставката се вписва номера и датата на съответния приемо-предавателен протокол. Данъчната основа, данъкът и общата стойност за плащане се вписват като сума от съответния протокол.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Издаването на така описаната сборна фактура отговаря ли на изискванията на чл.113, ал.13 и чл.114, т.9-15 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗДДС, данъчни документи по смисъла на закона са фактурата, известието към фактура и протоколът.
По смисъла на чл.113, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона. В чл.113, ал.3, т.1-7 от ЗДДС са изброени случаите при които не е задължително издаването на фактура.
От изложената в запитването фактическа обстановка се налага извода, че доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС, поради което не попада в хипотезата на чл. 113, ал.3, т.7, която освобождаваща лицата от издаване на фактура.
По отношение на издаването на сборна фактура, следва да се има предвид разпоредбата на чл.113, ал.13 от ЗДДС (в сила от 01.01.2013 г.), съгласно който за две или повече извършени доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период, може да се издаде сборна фактура. Сборната фактура задължително съдържа реквизитите по чл.114, ал.1, т.9 – 15 за всяка отделна доставка, отразена в сборната фактура, и се издава не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът за доставките е станал изискуем, а при вътреобщностни доставки – в срока по чл.13, ал.5 от закона.
В чл.114, ал.1, т.1-т.15 от ЗДДС са регламентирани задължителните изисквания към съдържанието на фактурата, а изискванията към бланките на фактурите са посочени в чл.78 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Съгласно чл.114, ал.1, т.9 от ЗДДС, фактурата задължително трябва да съдържа количеството и вида на стоката и/или вида на услугата. То се изразява в бройки стоки или вид услуги, тегло, обем или размер на работа, в зависимост от естеството. В ал.1, т.11 на чл.114 от ЗДДС като задължителен реквизит е посочено, че фактурата трябва да съдържа единична цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако не са включени в единичнатацена.
Документирането на доставките по чл.114 от ЗДДС е задължително за всички регистрирани лица.
Съставяните от доставчика приемо-предавателни протоколи биха могли да създадат „надеждна одитна следа” по смисъла на чл.114, ал.10 от ЗДДС (в сила от 01.01.2013 г.), но не могат да заместят част от задължителните реквизити на фактурата, регламентирани в чл.114, ал.1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’