Изх. № 20-00-240/10.09.2013 г.
ЗДДС,
§ 1, т.10 и т.11 от ДР
чл.3, ал.1 и ал.2
чл.21, ал.4, т.1
чл.82, ал.1
чл.82, ал.2, т.3
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-240/13.08.2013 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Чуждестранно физическо лицe, гражданин на Руската федерация,е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София. Лицето отдавапод наем притежаваният от него имот на … (наемател).
Лицето е регистрирано в ТД на НАП София, има договорен представител – пълномощник, който е местно лице за България, в чиято представителна власт се включени действия по управление на имота, представителство пред наемателя и компетентните държавни органи, събиране на наема и др.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Отдаваният под наем недвижим имот, който е собственост на чуждестранното физическо лице, отговаря ли на характеристиката за „постоянен обект” по смисъла на § 1, т.10 от ДР на ЗДДС?
2. Какво е данъчното третиране на доставката отдаване под наем на имота и следва ли да се начислява данък за същата?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
В §1, т.11 от ДР на ЗДДС е дадена дефиниция на понятието „Лице, установено на територията на страната”. Съгласно изр.1 от разпоредбата това е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
В §1, т.10 от ДР на ЗДДС е дадена дефиниция на понятието „Постоянен обект” – „постоянен обект” е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
За дефинирането на понятието ”постоянен обект” следва да се вземат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на съда на ЕО с решения по дела (С – 168/84, С – 190/95, С – 231/94, С – 260/95), съгласно която под”постоянен обект” следва да се разбира „дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”.
За да бъде определен отдавания под наем недвижим имот от чуждестранното физическо лице на …като „постоянен обект” по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗДДС, е необходимо чрез същия лицето да извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на страната.
По смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Дефиниция на понятието ”независима икономическа дейност” е дадено в ал.2 на чл.3 от закона – Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
При условие, че лицето извършва нееднократно подобни сделки за получаване на редовен доход от тях, то се смята, че извършва независима икономическа дейност и в тази връзка за него ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС.
В конкретния случай, … изплаща доходи от наем на недвижим имот на чуждестранното физическо лице. Предвид гореизложеното се налага изводът, че отдадените под наем имоти от чуждестранното физическо лице представляват ”постоянен обект” по смисъла на ЗДДС. Също така за лицето ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС.
По втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни;
Като се вземе в предвид обстоятелството, че недвижимият имот се намират на територията на страната, то следва, че мястото на изпълнение на услугата ще е на територията на страната и тя ще бъде облагаема доставка по българското законодателство.
Съгласно чл.82, ал.1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка. В запитването не е посочено дали физическото лице, което предоставя под наем недвижимия имот, е регистрирано по ЗДДС. В тази връзка следва да имате в предвид, че:
– Ако данъчно задълженото лице е регистрирано по ЗДДС, то в този случай то се явява платец на данъка;
– В случай, че не е регистрирано по ЗДДС, данъчно задълженото лице формира облагаем оборот за задължителна регистрация по чл.96 от закона.
За да са налице условия за прилагане на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, при която данъкът е изискуем от получателя по доставката е необходимо:
– Доставчикът да е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната;
– Доставката да е с място на изпълнение на територията на страната и да е облагаема;
– Получателят да е ДЗЛ по смисъла на чл.3 от ЗДДС;
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘