Изх. № 20-00-384/20.02.2014 г.
ЗДДС,
чл.69, ал.1
чл.70, ал.1, т.2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-384/20.12.2013 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
През м. 10.2013 г. Институтът … е подписал договор № BG……../ с Главна дирекция … към МИЕ за изпълнение на проект: „Високотехнологична лаборатория за специализирани рентгенови методи и томография за развитие на еко и енергоспестяващи технологии и технологии, свързани със здравето”.
Съгласно подписания договор между страните, общият размер на разходите за закупуване на оборудване – два апарата за нуждите на научната дейност на института е 1 670 301, 93 лв., от които 85 % представляват безвъзмездна финансова помощ. Според условията на договора, оборудването може да бъде използвано само за извършване на неикономическа дейност – научноизследователска и развойна дейност, както и иновации.
За изпълнение на дейностите, свързани с изпълнението на проекта, институтът подготвя документация за обявяване на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки (ЗОП)за избор на изпълнител за доставка на оборудването (два апарата на обща стойност около 1 665 580 лв.).
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за закупената апаратура, необходима за изпълнението на проекта?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Условията и реда, както и ограниченията, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит, са регламентирани в разпоредбите на чл.68 – 72 от ЗДДС.
Съгласно чл.69, ал.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:
1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;
2. начисления данък при внос на стоки по чл.56 и 57;
3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
В разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗДДС са регламентирани ограниченията, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл.70, ал.1, т.2 от закона,правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Следва да се отбележи, че правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено от предназначението на стоките/услугите, т.е от значение е дали същите ще се използват за облагаеми или за освободени доставки.
Видно от т. 7.4.1 от приложената към запитването извадка от подписания договор с Главна дирекция … към МИЕ, „придобитото с безвъзмездната помощ оборудване ще бъде използвано само за неикономически дейности: образование за повече и по-добре квалифицирани човешки ресурси; осъществяване на независими изследователски и развойни дейности за повече знания и по-добро разбиране…”
В този случай и на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, за извършването на тези доставки институтът …. няма да има право на приспадане на данъчен кредит.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК (Данъчно-осигурителния процесуален кодекс) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’