прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 23-29-98/09.12.2015 г.
ЗДДС, чл.46, ал.1, т.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх.№ 23-29-98/…11.2015 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
На основание сключен договор 27.07.2015 г. „…“ АД (Банката) в качеството си на изпълнител, вкл. и като Банка – партньор приема да изпълнява на свой риск следните функции:
?Банката прави оценка на искания за финансиране (отправени към Възложителя) и по- конкретно:
?Банката прави оценка на риска и финансовите показатели по проектите;
?Проверка дали проектът изпълнява финансовите критерии за допустимост на финансирането;
?Оценка на кредитоспособност на лицата, кандидатстващи за финансиране;
?Оценка на предоставяните обезпечения;
?За всяко подадено искане за финансиране, Банката прави справка в Централния кредитен регистър, който се води от Българската народна банка, за задлъжнялостта на лицето, което кандидатства за финансиране;
?Банката подготвя мотивирано предложение за одобряване или отхвърляне на искането за финансиране;
?Банката администрира предоставените от Възложителя кредити и други финансирания както следва:
?Администрира предоставените заеми или други финансирания, включително и предоставените заеми преди сключването на настоящия договор;
?Потвърждава усвояването на суми по сключените договори съгласно условията по договора;
?Следи процеса на погасяване на задълженията на финансираното лице съгласно приетия погасителен план и условията по договорите с Възложителя;
?Поддържа съответната отчетност относно усвояването и издължаването на финансиранията и относно изпълнението на договорите;
?Поддържа информация за плащанията по лихвите и главниците съгласно условията на съответния договор и предоставя на Възложителя информация на месечна база;
?Регистрира кредитите, отпуснати от Възложителя, в БНБ;
?Банката отпуска банковите сметки на Възложителя и на лицата, получили финансиране от него;
На основание на съгласие за директен дебит чрез Банката се извършват плащанията за дължими главници, лихви и допълнителни такси по съответните кредити от името и за сметка на третите лица към Възложителя.
За изпълнение на дейностите, посочени по – горе, Банката ангажира за своя сметка служители, които притежават съответната квалификация и професионален опит, както и поддържа за своя сметка необходимата финансова документация и техническа база за изпълнение на задълженията си по договора.
За тези свои задължения Банката получава от страна на възложителя:
?Комисион за разглеждане на искането за финансиране – процент от размера на финансирането;
?Комисион за администриране – процент на годишна база;
?Комисион за анексиране на договор за финансиране в случаи на промяна на срока за погасяване – фиксирана лихва;
Банката не получава лихва от лицата, получили финансиране, а само описанитекомисиони, които се заплащат от страна на възложителя. При сключване на договора „…“ АД поема управлението на кредитите, договорени с посредничеството на друга банка – партньор.
„…“ АД няма качеството на кредитор във връзка с гореописаните дейности, като банката ги осъществява единствено във връзка с отпускането, администрирането и управлението на кредити, финансирани от възложителя.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Следва ли да се приложи нормата на чл.46, ал.1, т.1 и т.3 от ЗДДС по отношение на възнагражденията, заплащани на банката от страна на възложителя ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Като освободена доставка, съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1, т.1 от ЗДДС, се третира договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг.
Разпоредбата на чл.46, ал.1, т.1 от ЗДДС кореспондира с чл.135, т.1, б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) съгласно който държавите-членки освобождават отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска. Договарянето на кредит от лице, което го отпуска, само по себе си не следва да се разглежда като отделна доставка, доколкото отпускането на кредит, което става въз основа на договор, включва в себе си самото договаряне. Договарянето може да се третира като самостоятелна доставка само, ако е осъществено от лице, различно от лицето, което отпуска кредита. Поради това следва да се приеме, че договарянето на кредит е освободена доставка, без разпоредбата на чл.46 от закона да въвежда ограничение относно лицата, които извършват това договаряне.
За да се даде коректен отговор на поставения в запитването въпрос трябва да се анализират услугите, по които „…..“ АД е доставчик, като се изведат критерии, въз основа на които услугите се определят като облагаеми, респективно освободени финансови услуги по смисъла на чл.46 от ЗДДС.
Важно е да се отбележи, че характерът на предоставяните услуги и третирането им като освободени или облагаеми не зависи от това кои са страните в конкретното правоотношение. В т.32 от Решение от 05.06.2007 г. на съда на ЕС /пети състав/ по дело С-2/95 Sparekassernes Datacenter (SDC) е посочено, че определянето на сделките като освободени, съгласно чл.135,т.1, б.”г” и б.”е” от Директива 2006/112/ЕО/, се прави според естеството на предоставяните услуги, а не според лицето, което предоставя или получава услугите. В тези разпоредби лицето не се споменава изобщо. В този смисъл са и точки 66—69 от Решение на съда от 4 май 2006 г. на съда на ЕС (трети състав) по дело C-169/04 Abbey National, т.27 от Решение от 28 юли 2011 г. на съда на ЕС (четвърти състав)Nordea и т.20 от Решениеот 7 март 2013 година на съда на ЕС (първи състав) по дело C-275/11 Finanzamt Bayreuth.
Като обобщение на казаното, се налага извода, че освобождаването от облагане с данък не зависи от идентичността или правния характер на лицето или организацията, предоставяща услугата, поради което предоставянитеуслуги също могат да секвалифицират като освободени доставки, стига да попадат в хипотезите чл.46, ал.1 от ЗДДС (чл.135, т.1 от Директива 2006/112/ЕО).
Друга важна характеристика, свързана с определяне на режима на данъчно третиране е, че предметът на предоставяните услуги следва да бъде правилно определен, за да се прецени доколко попада в обхвата на чл.46 от ЗДДС или касае облагаеми доставки. За да бъде направена тази квалификация трябва да се изяснимного точно съдържанието на всяка конкретна услуга.
Също така според Съда на ЕС формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване, посочени в чл.135 от Директива 2006/112/ЕО, подлежат на стриктно тълкуване. Следва да се има предвид, че тези случаи на освобождаване са изключение от общия принцип, според който всяка доставка на услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с ДДС. Според Съда на ЕС все пак тълкуването на тези формулировки трябва да бъде съобразено с преследваните с освобождаването цели и да зачита присъщия на общата система на ДДС принцип за данъчен неутралитет. Съдът е приел, че в този смисъл правилото за стриктно тълкуване не означава, че формулировките, използвани в член 13 от Директива 77/388/ЕИО /респективно чл.135 от Директива 2006/112/ЕО/ за определяне на случаите на освобождаване, трябва да бъдат тълкувани по начин, който би лишил последните от тяхното действие (вж. 23 от Решение от 28 юли 2011 г. по дело C-350/10 Nordea, точка 20 от Решение от 10 март 2011 г по дело C-540/09 Skandinaviska Enskilda Banken точка 27 от Решение от 28 януари 2010 г. по дело C-473/08 Eulitz).
При всички случаи по отношение на преценката трябва да се държи сметка, че целта на освобождаването на доставките на финансови услуги, съгласно обяснение от Комисията на Европейските общности в писменото ? становище по дело C-455/05 Velvet & Steel Immobilien, а именно отстраняване на трудностите, които са свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане ДДС, както и избягване на повишаването на разходите по потребителските кредити (вж. точка 21 от Решение от 10 март 2011 г по дело C-540/09 Skandinaviska Enskilda Banken и точка 24 от Решение от 19 април 2007 г. по дело C-455/05 Velvet & Steel Immobilien).
Друг съществен критерий установен в практиката на Съда на ЕС за преценката дали определена услуга е от категорията освободени финансови услуги съгласно чл.135,т.1, б.”г” и б.”е” от Директива 2006/112/ЕО е дали тя може да породи, да измени или да погаси правата и задълженията на страните във връзка с извършването и, както и да промени правните и финансовите отношения между страните (вж. точки 72 и 73 от Решение от 5 юни 1997 г. по дело C-2/95 SDC , както и точка 33 от Решение от 13 декември 2001 г. по дело C-235/00 CSC Financial Services), като освободената услуга по силата на директивата трябва да се отличава от чисто физическо или техническо извършване, като прилагането на система за обработка на данни в банка.
Вследствие на всичко казано до тук може да бъде направен извода, че услугите от административен характер, технически и рекламни услуги, както и услуги по обработка на информация, не променят правната или финансовата позиция на страните и не попадат в обхвата на освободените доставки на финансови услуги, независимо, че те могат да представляват съществен елемент за извършването им. В тази връзка, извършваните от дружеството услуги, не могат да се определят като освободени доставки, както по смисъла на ЗДДС, така и по смисъла на директивата. В този случай за закупените стоки и ползвани услуги във връзка с извършваните доставки, на основание чл.69, ал.2, т.1 от ЗДДС ще е налице право на приспадане на данъчен кредит.
Ако услугите, извършвани от „Х“ АД могат да се определят като „кредитно посредничество“, следва да се вземе предвид тълкуването на Съда на ЕС, обективирано в § 23 от Решение 21.06.2007 г. по дело С-453/05 Volker Ludwig. Съдът се е произнесъл, че под понятието „договаряне“ се има предвид дейност, извършвана от посредник, който не притежава качеството на страна по договор във връзка с финансов продукт и чиято дейност е различна от типичните договорни престации, извършвани от страните по такива договори. Дейността по договарянето е услуга, извършвана в полза на една от страните по договора и заплащана от тази страна като една отделна посредническа дейност. В този смисъл целта на една такава дейност е да направи необходимото, за да сключат договор две страни, без преговарящият да има някакъв собствен интерес, що се отнася до съдържанието на договора (вж. в този смисъл Решение от 13 декември 2001 г. по дело CSC Financial Services, C-235/00, Recueil, стр. I-10237, точка 39).“
В настоящият случай, за да се определи кредитното посредничество като освободена доставка, релевантен е фактът дали тези услуги са осигурили на лицето, отпускащо или получаващо кредита, сключването на договор. В случаите, когато посредникът не е обвързал в договор доставчика и получателя на услугата по отпускане на кредит, тези доставки не следва да се разглеждат като освободена доставка, свързана с договаряне на кредит.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар