определяне на приложимото осигурително законодателство във връзка сРегламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за устано

Изх. № 23-29-94
03.10.2013 г.
Регламент(ЕО)883/2004
чл. 11,т.1
чл. 11, т. 3,буква„а”
Регламент (ЕО) 987/2009
чл. 21
ЗДДФЛ
чл. 3, 4, 8, 13
чл. 37, ал.1
чл.46, ал.1
чл.55, 57
чл.65, ал.1
чл.66, 73
Вдирекция „Обжалване и данъчно-осигурителнапрактика” .е постъпило Вашеписмено запитване,приетопод № 23-29-94 от 16.09.2013 г. относноопределяненаприложимотоосигурителнозаконодателствовъввръзкас Регламент(ЕО)883/2004закоординациянасистемитезасоциалнасигурностиРегламент (ЕО) 987/2009заустановяваненапроцедуразаприлаганетонаРегламент(ЕО)883/2004иЗаконазаданъцитевърхудоходитенафизическителица (ЗДДФЛ).
В запитванетое изложенаследнатафактическаобстановка:
ХАДпредстоидасключигражданскидоговорслице,коетощеизвършвауслугинатериториятанаИспания.Лицетоебългарскагражданка,коятоживеепостоянновИспаниясъссемействотоси.ЛицетосесамоосигурявавИспанияиучаствавподоходнотоданъчнооблаганенацялотосемейство.
Въввръзкасвъзникналияказуссапоставениследните въпроси:
1. Българскозастрахователнодружество дължилиосигурителнивноскипобългарскотозаконодателство върхуизплатеновъзнаграждениепогражданскидоговорнабългарскофизическолице,коетоизвършвауслугатанатериториятанаИспания, постоянноживеевИспания,исесамоосигурява поиспанскотозаконодателство?
2.Подлежи ли на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ чуждестранното физическо лице (ЧФЛ) за доходите си от източник в Република България, при положение, че лицето се осигурява в Испания?
3.Необходимолиебългарскозастрахователно дружество дапредставидокументипредНационалнатаагенцияза приходите (НАП)въввръзкасдоговор,сключен сбългарскагражданска,коятощеизвършвауслугатанатериториятанаИспанияиеосигуренапоиспанскотозаконодателство?
Предвидизложенатафактическаобстановка,поставенитевъпросииотносиматакъмтях нормативнауредба, изразявамследнотостановище:
Попървивъпрос:
Поотношениеналицата,гражданинадържави-членкинаЕвропейскиясъюз (EС),коитоосъществяват трудовадейност,упражнявайкиправотосинасвободнодвижениеврамкитенаЕСсеприлага Регламент(ЕО)883/2004закоординациянасистемитезасоциалнасигурностиРегламент (ЕО) 987/2009заустановяваненапроцедуразаприлаганетонаРегламент(ЕО)883/2004.
Съгласночл. 11,т.1отобщитеправиланаРегламент(ЕО)883/2004лицата,закоитосеприлаганастоящият регламент,саподчинениназаконодателствотосамонаеднадържава-членка.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”).
Вслучая,лицетощеполагатруднатериториятанаИспания,адружеството-възложителпогражданскиядоговореустановенонатериториятанаБългария.Предвиднатова,приложимотозаконодателствосеопределяспоредразпоредбитеначл. 11, т. 3,буква„а”наДялIIотРегламент (ЕО) № 883/2004.Взапитванонесеупоменавазаупражняванетонатрудотстрананалицетонатериториятана другидържави-членки,освенИспания.
Аколицето,скоетоХ АДщесключигражданскидоговорщеупражнявадейностсамонатериториятанаИспания,заупоменатотодружество,независимо,ченее регистриранонатериториятанаИспания,възниквазадължениедавнасядължимитеосигурителнивноскизалицетопогражданскидоговорпоправилатанаиспанскотозаконодателство наоснованиечл. 21отРегламент(ЕО)987/2009.Втозисмисъл,ХАДезадълженодапроучидължилиосигурителни вноскизабългарскагражданска,с коятоимасключенгражданскидоговорзауслуги,извършванинатериториятанаИспания.
Важноедасеподчертае,ченационалнотозаконодателствонакомпетентнатадържава-членкасеприлагавнеговатацялост,свсичкипроизтичащизадължения.Втозисмисъл,освенпревежданенаосигурителнивноски,заХАДмогатдавъзникнат задължения зазадължителнирегистрациипоиспанскотозаконодателство,подаваненаданнизалицетоидругизадължениявзависимостотспецификата на испанското законодателство.
Повторивъпрос:
За да се отговори изчерпателно и точно на поставения въпрос е необходимо освен да бъде конкретизиран статута на чуждестранното лице, получател на дохода, така също да е налице подробно описание на вида на изплатения доход. При квалифицирането на дохода е необходимо да се има предвид, че наименованието на един договор не е определящо, а следва да се търси действителната воля на страните и естеството на извършената услуга.
Съгласно чл.3 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица са местните и чуждестранните физически лица,които са носители на задължението за данъци по този закон и местните и чуждестранните, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. Местно физическо лицеза данъчни цели, без оглед на гражданството, се определя на основание едно от изискванията регламентирани в чл.4 от ЗДДФЛ. Съответно, чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ. Местните физически лицаса носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
От описаната в запитването фактическа обстановка, е видно, че лицето е чуждестранно за целите на данъчното му облагане в България, поради което то ще е данъчно задължено само за доходи от източници в България.
Правилата за класифицирането на доходи, като доходи от източници в Република България са регламентирани с разпоредбите на чл.8 от ЗДДФЛ. В тези разпоредби са визирани и конкретни видове доходи, които, при наличието на регламентираните в закона условия, се смятат за доходи от източници в Република България. В т.ч. са и възнаграждения за технически услуги.
“Възнаграждения за технически услуги“ е съответното понятие по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗКПО: „…плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице”.
На основание цитираната дефиниция, услугите които ще извършва чуждестранното физическо лице ще се смятат и съответно ще се облагат като ,,технически услуги” само при условие, чепредметътнагражданскиядоговор е с елементи на консултации и/или маркетинг.
Ако действително в естеството на извършените услуги не се съдържат такива понятия, респективно елементи, възнагражденията не са от източник в нашата страна, тъй като не са в обхвата на изрично изброените в чл.8 от ЗДДФЛ доходи и услугите не са извършени на територията на Република България.
При възнаграждения на чуждестранно физическо лицес една обща сума, която е, както за дейност от източник в страната, така и за дейност, която не е от източник в Република България, същата трябва да се раздели между извършените дейности.
На основание чл.37, ал.1 от ЗДДФЛ, посочените от т.1 до т.12 (в т. ч.„възнаграждения за технически услуги”) доходи от източник в България, когато не са реализирани чрез определена база в страната, начислени/изплатени на чуждестранните физически лица, се облагат с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл.13 от същия закон.
Съгласно чл.37, ал.2 от ЗДДФЛ, окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. В съответствие с чл.46, ал.1 и чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер 10 на сто и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице.
Съгласно чл.66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Предприятията, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, която се подава в срок сроковете за внасяне на дължимите данъци, в ТД на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци (чл.55 и чл.57 от ЗДДФЛ).
Следва да се има в предвид, че от изключителна важност от гледна точка на данъчното облагане е разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ, която регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното ни данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила. Ако със страната, от която е конкретното физическо лице, Република България има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), същото следва да докаже основание за прилагането й по реда на раздел III от глава шестнадесетаот Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Потретивъпрос:
Съгласно изложеното попървиивторивъпросвнастоящетописмо,за ХАД,
бимоглодавъзникнезадължениезаподаваненадекларацияпочл. 55отЗДДФЛисправкапочл. 73отЗДДФЛ,взависимостотвиданаизплатениядоход.
Посилатаначл. 85 отДОПК и в съответствие с разпоредбитеначл. 3, ал. 1, т. 1отЗаконазанационалнатаагенция заприходите вкореспонденциятасисНационалнатаагенциязаприходитестедлъжнидапосочватеВашатаидентификация(имеиЕГН/ЛНЧ,съответнофирмаиБУЛСТАТ/ ЕИК,определениотАгенциятаповписванията;адреспочл. 8отДОПКиадресзакореспонденция),кактоиидентификациятаналицата,счийтоправаизадълженияесвързанозапитванетоВи.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар