Изх. № 53-04-278 / 13.05. 2014 г.
ЗДДС,
чл.69, ал.1, т.1 и т.3
чл.72, ал.1
чл.113, ал.1 и ал.4
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” .. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № …/06.03.2014 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Въз основа на влязло в сила решение по търговско делопо описа на Софийски апелативен съд е издаден изпълнителен лист, с който се осъжда … ЕООД да заплати на … ЕООД сумата от 62 200, 89 лв., ведно със законната лихва, представляваща данъчна основа на извършени СМР и начислен данък върху тях.
Дружеството – взискател(…ООД) не желае да издаде данъчна фактура за сумата, която е посочена в изпълнителния лист.
Изпълнителният лист и протокол обр.19 са приложени към запитването.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък, платен въз основа на изпълнителния лист ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Правото на приспадане на данъчен кредит е налице, когато са изпълнени изискванията на чл.68 и чл.69 от ЗДДС и не са налице ограниченията по чл.70 от закона.
Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Съгласно чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма на ЗДДС.
Видно от горецитираните разпоредби, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.
Разпоредбата на чл.113, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗДДС регламентира, че всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Наличието на съдебен спор между контрагентите по сключен договор за извършване на СМР не е основание за неиздаване на фактура.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, съгласно която лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115 от закона, в който данъкът е посочен на отделен ред. В конкретния случай, за да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит за … ЕООД е необходимо дружеството да притежава фактура, издадена при спазване на изискванията, регламентирани в чл.114 от ЗДДС и чл.78 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Доколкото от запитването е видно, че … ЕООД не притежава фактура предвид отказът на … ООД като взискател да я издаде, се налага извода, че за … ЕООД е налице правото на приспадане на данъчен кредит, но самото право не може да се упражни поради липсата на издадена данъчна фактура.
В тази връзка следва да се подчертае, че е допустимо упражняването на правото на данъчен кредит, когато документът за доставката е издаден от доставчика след изтичането на срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘