прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-00-290/22.02.2017 г.
ЗДДС, чл.46, ал.1, т.3
чл.86, ал.3
чл.113, ал.3, т.2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх.№53-00-290/23.12.2016 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„О“ ООД е сключило договор с „Ф“ АД. Услугите, които „О“ ООД ще предлага и извършва за своите клиенти в изпълнение на договора представляват услуги по получаване на паричен превод и изплащане на паричен превод чрез системата „Мъниграм“ на „Ф“ АД.
Съгласно договорните условия, „О“ ООД се задължава да извършва услугите по изпълнение на парични преводи в съответствие с предоставените от „Ф“ АД процедури по системата „Мъниграм“ и инструкции за използването й. По – конкретно „Ф“ АД се задължава да извършва следното:
?Да предостави на „О“ ООД формулярите/бланките, които клиентите на „О“ ООД е необходимо да попълват при искане за извършване на паричен превод;
?Да обезпечи технически „О“ ООД чрез компютърни устройства и програмен продукт, които са необходими за извършването на паричните преводи по системата „Мъниграм“;
?При изплащане на паричен превод, „О“ ООД ще събира от клиента преводната сума заедно с определените от „Ф“ АД клиентски такси в определената от системата „Мъниграм“ валута и левовата й равностойност;
?При получаване на паричен превод, „О“ ООД ще изплаща преводната сума на получателя на парите в брой в определената от системата „Мъниграм“ валута и левовата й равностойност;
Ежемесечно „Ф“ АД ще изчислява и заплаща на „О“ ООД комисионно възнаграждение за извършените услуги като това възнаграждение е процент от действащата клиентска такса за всяко получаване или изпращане на пари в брой в обект на „О“ ООД.
„Ф“ АД е вписано на 04.12.2009 г. с вх.№99-0309/04.12.2009 г. в публичния регистър на Българската Народна Банка /БНБ/ като представител на MoneyGram International Limited съгласно изискването на чл.7 от Наредба № 16 на БНБ от 16.07.2009 г. за лицензиране на платежните институции, дружествата за електронни пари и операторите на платежни системи.
От своя страна, „О“ ООД също е вписано на 21.11.2016 г. с вх.№83309/14.09.2016 г. в публичния регистър на БНБ като представител на MoneyGram International Limited.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Как следва да се третира услугата, която „О“ ООД предоставя на „Ф“ АД с оглед на факта, че двете дружества са представители на MoneyGram Limited /лицензирана платежна институция от друга държава членка/ ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Като освободена доставка, съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС, се третира сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове.
Разпоредбата на чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС кореспондира с чл.135, т.1, б.„г“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) съгласно който държавите членки освобождават от облагане сделките, включително договаряне, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти, но с изключение на събирането на дългове.
Поради това следва да се приеме, че получаването и изпращането на налични парични преводи е освободена доставка, без разпоредбата на чл.46 от закона да въвежда ограничение относно лицата, които извършват това договаряне.
За да се даде коректен отговор на поставения в запитването въпрос трябва да се анализира естеството на услугите, които „О“ ООД ще извършва в изпълнение на договорните си взаимоотношения с „Ф“ АД като се изведат критерии, въз основа на които услугите се определят като облагаеми, респективно освободени финансови услуги по смисъла на чл.46 от ЗДДС.
Важно е да се отбележи, че характерът на предоставяните услуги и третирането им като освободени или облагаеми не зависи от това кои са страните в конкретното правоотношение. Поставеният въпрос следва да бъде разгледан в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС (СЕС) що се касае до обхвата на освобождаването, предвиден в чл.135 от Директива 2006/112/ЕО, както и с действащото данъчно законодателство в България.
Видно от т.66 от Решение на Съда на ЕС от 05.06.1997 г. по дело С-2/95 (Sparekassernes Data center (SDC) – Skatteministeriet)„за сделка, свързана с парични преводи предоставените услуги трябва да водят до превод на средства и промени в правната и финансова ситуация. Освободена услуга по силата на директивата трябва да се отличава от чисто физическо или техническо извършване, като прилагането на система за обработка на данни в банка. В тази връзка националният съд трябва да разгледа конкретно степента на отговорност на центъра за обработка на данни пред банките, по-конкретно въпроса дали отговорността е ограничена до техническите аспекти или се разпростира върху специфични, съществени аспекти на сделките“.
Към фактическата обстановка на запитването е цитирана разпоредбата на чл.4, т.6 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ видно от която изпълнението на налични преводи представлява платежна услуга. Дефиниция на понятието „наличен паричен превод“ е дадена в §1, т.11 от ДР на ЗПУПС – платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение.
В разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗПУПС във вр. с чл.25, ал.1 от с. з. е указано, че Българската народна банка води публичен регистър на лицензираните от нея платежни институции, както и на техните клонове и представители, като всяка една платежна институция може да осъществява дейността, за която е лицензирана, пряко или чрез представител.
Така както е посочено като обстоятелство във фактическата обстановка на запитването, както „О“ ООД, така и „Ф“ АД са вписани съответно под вх.№====/14.09.2016 г. и вх.№=====/04.12.2009 г. в регистъра на БНБ като лицензирани платежни институции, предоставящи услуги по изпълнение на налични парични преводи.
Предвид всичко гореизложено дотук и с оглед на факта, че комисионното възнаграждение което получава „О“ е за предоставяне на услуги по изпълнение на налични парични преводи /чл.4, ал.6 от ЗПУПС/ в качеството му на представител на платежна институция, то в случая е налице освободена доставка по смисъла на чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС. В тази връзка, при извършването на освободена доставка, данък не следва да бъде начисляван на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС и респ. за извършването на освободена доставка може да не бъде издавана фактура предвид правилото на чл.113, ал.3, т.2 от ЗДДС.
Като допълнение към гореизложеното следва да се има предвид и постоянната практика на СЕС. По начало принципът на неутралност предполага еднакво третиране на икономическата дейност, която се отнася до едни и същи операции както и към икономически оператори, които извършват еднакви операции.
Нито директивата за ДДС /чл.135, т.1, б.„г“ от Директива 2006/112/ЕО/, нито разпоредбата на чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС имат конкретно изискване относно статута на лицето – доставчик на ,услугите, попадащи в обхвата на регламентираното освобождаване от облагане с ДДС. Както нееднократно се е произнесъл СЕС, самото неспазване на лицензионни и други подобни режими не е относимо към данъчното третиране на доставките. В тази връзка е т.20 от Решение по дело С-235/00 (Commissioners of Customs & Excise срещу CSC Financial Services Ltd), като съдът е стигнал до извода, че „…освобождаването, определено в член 13 б, буква (г), точка (5) от Шеста директива не зависи от идентичността или правния характер на лицето или организацията, предоставяща услугата, нито от начина, по който услугата е предоставена…“.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

въвеждане в експлоатация на фискални устройства с изградена дистанционна връзка с НАП, в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/2006 г.

.М-94-Г-135Дата:20.07.2011 год.Наредба № Н-18/2006 г.Относно: въвеждане в експлоатация на фискални устройства с изградена дистанционна връзка с НАП, в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/2006

ЗДДС, чл.26, aл. 4, т. 2

.№ 53-00-68412.12.2011г.чл. 26, ал. 4, т. 2 от ЗДДСВ запитването е изложена следната фактическа обстановка:Обединение „…….”дружество по ЗЗД е изпълнител по договор за авторски надзор

Определяне на данъчна основа на обща туристическа услуга по реда на ЗДДС и признаване на разходи за дейността за целите на ЗКПО

Относно: Определяне на данъчна основа на обща туристическа услуга по реда на ЗДДС и признаване на разходи за дейността за целите на ЗКПОВъв връзка с

Данъчно третиране на получени средства по договор за обществена поръчка от сдружение с нестопанска цел по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

ОТНОСНО: Данъчно третиране на получени средства по договор за обществена поръчка от сдружение с нестопанска цел по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона

lifta hakkında