прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-04-373/09.06.2016 г.
ЗДДС,
чл.114, ал.10 и ал.11
чл.121, ал.1
ППЗДДС, чл.78, ал.10
ДОПК, чл.38, ал.1
чл.102, ал.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-373/…05.2016 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„К“ ЕООДима предмет на дейност: счетоводно обслужване в качеството на специализирано счетоводно предприятие по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), което включва приемане, класиране, съхраняване и осчетоводяване на първична счетоводна документация, съставяне на счетоводни регистри, справки и отчети, съставяне на междинни и годишни финансови отчети, съставяне на данъчни декларации; обработка на възнаграждения и свързаните с тях начисления, удръжки, справки и регистри; финансово-счетоводни консултации и услуги; данъчни консултации и данъчна защита.
„К“ ЕООД разполага със специализиран счетоводен софтуер, който съхранява на електронен носител всички копия на първични счетоводни документи, съставени в хартиен и/или електронен вид. Първичните счетоводни документи, съставени в електронен вид, са съставени с други софтуерни продукти. Тези първични счетоводни документи притежават всички изискуеми реквизити по чл.6, ал.1 от ЗСч и чл.114, ал.1 от ЗДДС.
Софтуерът за съхранение на документи позволява първичните счетоводни документи да се запазят в системата, подписани с квалифициран електронен подпис (КЕП) на издателя им. Софтуерът позволява електронните копия на първичните счетоводни документи да се изпращат чрез електронна поща (имейл), като електронните съобщения могат да бъдат подписвани с КЕП. Също така, софтуерът позволява към електронните съобщения да се прилагат (прикачват) електронните (сканирани) копия на първичните счетоводни документи, съставени в хартиен и електронен вид.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли фактурата, издадена в електронен вид, да бъде подписана от издателя й с КЕП ?
2. По какъв технически начин следва да се съхраняват в софтуера на дружеството електронните (сканирани) копия на първичните счетоводни документи, изготвени в хартиен или електронен вид така, че при поискване от органите по приходите по реда на чл.39 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) сканираните документи да имат доказателствена стойност ?
3. По какъв начин следва да се осъществи надлежната заверка на сканираното копие на първичен счетоводен документ от хартиен носител така, че да се гарантира, че това сканирано копие възпроизвежда оригинала и достатъчно ли е върху сканираното копие да е отразено „вярно с оригинала“ и същото да е подписано с КЕП ?
4. В случай, че електронните копия на първичните счетоводни документи (на хартиен носител или в електронен вид) се изпращат до органите по приходите чрез имейл, необходимо ли е този имейл да бъде подписан с КЕП ?
За да се даде отговор на поставените в запитването въпроси трябва да се отбележи, че разпоредбите на Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране (Директива 2010/45/ЕС) установяват равнопоставено третиране на фактурите както на хартиен носител, така и в електронна форма. Дефиниция на понятието „електронна фактура“ е дадено в разпоредбата на чл.217 от Директива 2010/45/ЕС – това е фактура, която съдържа информацията, изисквана съгласно директивата, и издадена и получена в какъвто и да било електронен формат. От значение е да се отбележи, че електронната фактура, както и фактурата на хартиен носител, трябва да съдържа елементите, които се изискват с Директивата 2006/112/ЕО.
Съгласно Директивата, за да може една фактура да бъде считана за електронна фактура, същата трябва да бъде издадена и получена в какъвто и да било електронен формат. Това може да включва фактури под формата на структурирани съобщения (формат XML) или друг електронен формат (като електронно писмо с приложение във формат PDF или факс, получен в електронен не хартиен формат).
В контекст на горното, не всички фактури, издадени в електронен формат, могат да бъдат считани за електронни фактури. Фактури, създадени и изпратени в електронен формат посредством използването на счетоводен или друг софтуер, и получени на хартиен носител, не са електронни фактури. От друга страна фактури, издадени на хартиен носител, които са сканирани, изпратени и получени по електронната поща, могат да бъдат считани за електронни фактури.
По първи и четвърти въпрос:
Легална дефиниция на понятието „електронен подпис“ се съдържа в разпоредбата на чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).- електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
По смисъла на чл.13, ал.2 от ЗЕДЕП, усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис, който:
1. дава възможност за идентифициране на автора;
2. е свързан по уникален начин с автора;
3. е създаден със средства, които са под контрола единствено на автора, и
4. е свързан с електронното изявление по начин, който осигурява установяването на всякакви последващи промени.
Що се касае до използването на квалифициран електронен подпис/КЕП/, същият е уреден в ал.3 на същата разпоредба – КЕП е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в чл.16 от ЗЕДЕП.
От една страна, с КЕП се потвърждава съгласие със съдържанието на електронния документ, а от друга се постига максимална защита на информацията от последващи промени. КЕП осигурява възможност всеки подписан с него документ да притежава същата сила и валидност, както при саморъчен подпис, положен върху документ на хартиен носител.
Видно от горното, квалифицираният електронен подпис е една от технологиите посредством която се осигурява автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата. Важно е да се отбележи, че това е възможност, а не задължителен способ, поради което могат да се използват и електронни фактури, които не са подписани с електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП. Видно от чл.4 от ЗЕДЕП, автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление.
Чл.114, ал.10 от ЗДДС във вр. с ал.11 от същата разпоредба регламентира, че гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги, а автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на електронна фактура и електронно известие към фактура се осигуряват чрез следните примерни технологии:
1. квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, или
2. електронен обмен на данни.
В контекста на горното е и разпоредбата на чл.78, ал.10 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), видно от която гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата по чл.114, ал.10 от закона могат да се осигуряват и чрез друга технология или процедура.
По отношение на различните начини, способи, графични и текстови формати за изпращане на фактурите е необходимо съответния начин на изпращане да не дава възможност нито на издателя, нито на получателя на фактурата да могат да оспорват факта на нейното издаване, респ. получаване както и да няма възможност да се извършват последващи промени при вече издадена фактура както от самия издател така и от получателя.
Издаваните фактури могат да бъдат изпращани и по електронен път като следва да се има предвид, че фактурите по електронен път се приемат, когато получателя е потвърдил получаването им и при условие, че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието.
По втори въпрос:
Съгласно чл.38, ал.1 от ДОПК, счетоводната и търговска документация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за държавния архивен фонд, в следните срокове:
1. ведомости за заплати – 50 години;
2. счетоводни регистри и финансови отчети – 10 години;
3. документи за данъчно-осигурителен контрол – 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с които са свързани;
4. всички останали носители – 5 години.
В разпоредбата на чл.121 от ЗДДС е уреден редът за съхраняване на данъчни документи. Видно от разпоредбата на чл.121, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице осигурява съхраняването на данъчните документи, издадени от него или от негово име, както и на всички получени от него данъчни документи до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което документите удостоверяват, в оригиналния им вид като автентичността на произхода и целостта на съдържанието на данъчните документи, както и тяхната четливост трябва да бъдат гарантирани по време на целия срок на съхраняване. Когато данъчните документи се съхраняват чрез електронни средства, в срока по ал.1 данъчно задължените лица съхраняват и данните, осигуряващи автентичността на произхода и целостта на тяхното съдържание.
Когато данъчно задълженото лице съхранява с помощта на електронни средства, гарантиращи онлайн достъп до електронни фактури и електронни известия към фактури, издадени или получени от него, лицето е длъжно да осигури електронен (онлайн) достъп до съхраняваните данни на:
1. компетентните органи по приходите – когато лицето е установено на територията на страната, както и когато лицето не е установено на територията на страната, но данъкът за доставката е дължим в България;
2. компетентните органи на държавата членка, където данъкът е дължим – когато лицето е установено на територията на страната, а данъкът за доставката е дължим в друга държава членка.
В случай, че данъчно задълженото лице е издало или получило електронни фактури и/или електронни известия към фактури, същото е длъжно да ги съхранява в оригиналния им вид чрез електронни средства и да осигури на компетентния орган по приходите електронен достъп до електронните фактури и/или електронните известия към фактури. В ЗДДС няма предвидено ограничение осигуряването на съхранението да бъде извършено от лице, различно от лицето, което е издало или получило данъчните документи. Автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на дадена фактура, независимо дали е на хартиен носител или в електронна форма, следва да бъдат гарантирани от момента на издаването до края на периода на съхранението на фактурата.
По трети въпрос:
По своята същност, електронният документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност впоследствие да бъде възпроизвеждан. Характерна особеност, касаеща електронният документ е, че при него е важно съдържанието, което може да бъде използвано както в електронен вид, така и възпроизведено върху дисплей, хартия или друг носител. При това обаче възниква проблемът за автентикация на автора на документа, както и на самия документ, т.е. дали авторът на документа е наистина този, за който се твърди, че е и дали в получения документ не са внесени дадени изменения от момента на изпращането му. В обикновения (хартиен) документооборот тези проблеми са решени с факта, че документът и саморъчният подпис на автора са твърдо свързани с физическия носител, напр. хартията. При електронните документи липсва такава връзка.
Подаването и приемането на информация по електронен път е уредено изрично в разпоредбата на чл.102, ал.1 от ДОПК, съгласно който подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от субекта или от негов представител с квалифициран електронен подпис. Предвид чл.3, ал.2 и чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП – подписаният с квалифициран електронен подпис електронен документ е равнозначен на подписан саморъчно писмен документ на хартиен носител. Същевременно обаче, в разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗЕДЕП са указани и ограничения в приложното поле на закона по отношение на някои видове документи. Подобно ограничение се съдържа и в чл.1, ал.4 от Закона за електронното управление (ЗЕП).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

20-00-44421.12.2012 г.§1, т. 5 отДР на ЗДДФЛ;38, ал.1, т.1 от ЗДДФЛчл.38, ал.2 от ЗДДФЛ чл.65, ал.2от ЗДДФЛчл.73, ал.3 от ЗДДФЛВ дирекция ,,Обжалване и управление на

платими данъци в България от застрахователни компании, регистрирани и лицензирани в страна членка на Европейския съюз

Изх. № 26-А-86Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………Относно: платими данъци в България от застрахователни компании, регистрирани и лицензирани в страна членка на Европейския съюзУВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ,По

ЗДДС, чл.41

1466/23.08.2010 г.чл.41 от ЗДДСДружеството е регистрирано като център за професионално обучение, в който извършва професионално обучение,за което притежава лицензия, издадена от Националната агенция за професионално

ЗДДФЛ, чл.26,ЗДДФЛ, чл.29

Изх. №М-94-Н-107Дата:14.05.2013 год. ЗДДФЛ, чл. 26; ЗДДФЛ, чл. 29; ПЗР на ЗИД на ЗДДС, § 58.Във връзка с Ваше запитване, постъпило по електронната поща и

ЗДДС, чл.69, aл. 1

2_1891 / 07.07.2008г.ЗДДС, чл.69, ал.1Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, има ли право лице, което през определен данъчен период не е извършвало облагаеми

ЗДДС, чл.21, aл. 2

Изх. №20-00-35329.09. 2016 г. чл. 21, ал. 2 от ЗДДС В запитването е изложена следната фактическа обстановка:Основната дейност на дружеството се състои в производство на