Изх. № 53-04-353/30.06.2014 г.
чл. 87 от ДОПК
чл. 216 от ДОПК
чл. 264 от ДОПК
чл. 265 от ДОПК
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” .., е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-353/27.03.2014 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Предстои Ви подписване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Продавачи са четири физически лица, наследници на имота.
Въввръзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Ако продавачите не представят удостоверение по чл. 87 от ДОПК, а само подпишат декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК за липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и впоследствие се окаже, че декларацията е с невярно съдържание, какви ще са последствията за Вас като купувачи?
2.Може ли в гореописания случай НАП да поиска обявяване на сделката за недействителна?
3.Съществува ли законова възможност НАП да Ви предостави информация за задълженията на продавачите и какъв е редът за това?
По така установената фактическата обстановка изразявам следното становище:
Попърви въпрос:
ДОПК не вменява отговорност на купувача по договор за покупко-продажба на недвижим имот, в случаите в които продавачът би съставил декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с невярно съдържание. Декларацията по чл. 264, ал. 1 от ДОПК е документ, който по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на определени обстоятелства, и за потвърждаване на неистина или затаяване на истина в нея разпоредбите на чл. 313, ал.1 и ал. 2 от НК предвиждат наказателна отговорност за извършителя. С чл. 265 от ДОПК прилагането на разпоредбите на чл. 264 от ДОПК е възложено на нотариусите и съдиите по вписванията под страх от възникване на солидарна отговорност.
Представянето на удостоверение по чл. 84 от ДОПК, както и използването на възможността по чл. 264, ал. 4, предл. второ от ДОПК, не са задължение на отчуждителя, а правни възможности, използването на които зависи от волята на страните по сделката.
Повтори въпрос:
Недействителни по отношение на държавата и общините са сделките, сключени при условията на чл. 216, ал.1, т. 1 – т. 6 от ДОПК. Такива са безвъзмездни сделки с имуществени права, възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото; непарични вноски на имуществени права на длъжника; сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели; погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника; сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице. Обща предпоставка за всички тях е наличието на установено публично задължение. В случай, че към датата на сключване на сделката няма издадена и връчена заповед за възлагане на ревизия, за да бъде обявена сделката за недействителна е необходимо наличието на установено публично задължение. Извън тези случаи, съгласно чл. 216, ал. 3 от ДОПК, обявяването на недействителността на сделката може да бъде поискано на посочените гражданскоправни основания, при което знанието на приобретателя се предполага до доказване на противното, ако той и длъжника са свързани лица.
Потрети въпрос:
Предоставянето на информация от данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице в конкретния случай е възможно само при условията на чл. 87, ал. 5 от ДОПК, т.е. по искане на лицето.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘