Изх. № 20-00-295/13.11.2012 г.
ЗДДС, чл.25, ал.1
чл.25, ал.4
чл.113, ал.4
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-295/10.08.2012 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
… ООД има предмет на дейност „посреднически услуги по информиране и консултиране на работодатели и търсещи работа лица на територията на Република България”.
При извършването на дейността си, … ООД сключва договор с клиент, съгласно който дружеството се задължава за извърши подбор на кандидати за постоянна позиция срещу такса за извършената услуга.
Клиентът се задължава да направи първоначално плащане в размер на 30 % от оферираната цена за всяка позиция. Това плащане се третира като „такса ангажимент”, като то покрива първия етап от извършената работа и не подлежи на възстановяване. След окончателния избор на кандидат за позицията, клиентът следва да плати 70 % от оферираната цена. … ООД издава данъчна фактура при всяко плащане по договора.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Как следва да се третира доставката от … ООД към клиента?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДДС, данъчно събитие по смисъла на ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16 от закона. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, по смисъла на чл.25, ал.2 от ЗДДС.
Изключението от това правило е регламентирано в разпоредбата на чл.25, ал.4 от ЗДДС, съгласно която при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6, ал.2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Датата на дължимостта на плащането се определя от контрагентите по договора.
В конкретния случай се касае за доставка, осъществявана на два етапа. Първият от тях включва дейностите за които се дължи плащане в размер на 30 % от оферираната цена („Такса ангажимент”). Вторият етап включва дейностите за които се заплаща 70 % от цената.
По отношение на заплащането на „Такса ангажимент” – видно от изложената в запитването фактическа обстановка, сумата не подлежи на възстановяване. В тази връзка, за същата следва на основание чл.113, ал.4 от ЗДДС, да бъде издадена фактура, не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане– не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Данъчното събитие за второто плащане възниква на датата на която плащането е станало дължимо съгласно правилото на чл.25, ал.4 от ЗДДС. На основание чл.113, ал.4 от ЗДДС, в 5-дневен срок следва да бъде издадена фактура със стойността на договореното плащане.
В случай на неизбиране на кандидат, при който не се дължи заплащане на втората част от цената, данъчно събитие по отношение на нея не настъпва.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘