Изх. № 20-00-287/28.10.2013 г.
ЗДДС,
чл.12
чл.17, ал.1
чл.21, ал.4, т.1
чл.69, ал.2, т.1
чл.86, ал.3
чл.128
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-287/04.10.2013 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическата обстановка:
… ООД е регистрирано по ЗДДС в България. Дружеството изпълнява поръчка за озеленяване на недвижим имот, находящ се във Франция. Имотът е собственост на ливанско дружество, което не е регистрирано по ЗДДС във Франция.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да бъде начислен данък за тази услуга и налице ли е право на приспадане на данъчен кредит?
2. Как следва да се третира закупуването на материали (растителност или поливни съоръжения) от Франция, след което се влагат в същия обект и се фактурират като отделна доставка на материали? Следва ли да се начислява ДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.
Тъй като от изложената фактическа обстановка е видно, че се касае за услуга свързана с недвижим имот, то мястото на изпълнение на тази доставка е мястото, където се намира недвижимия имот, т.е. на територията на Франция.
Предвид горното и съгласно чл.12 от ЗДДС, тази доставка няма да бъде облагаема и на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС, … ООД няма да има задължение да начисли ДДС в България.
Съгласно чл.69 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Съгласно чл.69, ал.2, т.1 от ЗДДС, за целите на ал.1 за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.
Обстоятелството, че дружеството – получателя не е регистриран за целите на ЗДДС във Франция е без значение за гореизложеното, защото разпоредбата на чл.21, ал.4, т.1 отЗДДС се прилага във всички случаи на доставки на услуги, свързани с недвижими имоти, независимо от регистрацията по ЗДДС на получателя.
По втори въпрос:
Що се касае до обстоятелството, че за извършването на доставката ще се използват материали, закупени във Франция, следва да се има предвид, че в зависимост от условията, при които е уговорено заплащането на услугата, са възможни следните варианти:
– продажбата на тези стоки да се разглежда като съпътстваща доставка към услугата по озеленяване по реда на чл.128 от ЗДДС – това ще е случая, при който цената на тези стоки е включена в договорената цена на услугата по озеленяване;
– продажбата на стоките да се разглежда като отделна доставка – при този случай … ООД ще извършва доставка на стоки с място на изпълнение извън територията на страната – на основание чл.17, ал.1 от ЗДДС. В този случай, дружеството следва да провери условията за регистрация по ДДС във Франция.
Тъй като стоките се намират във Франция към момента на покупката им и не се транспортират до територията на страната, няма да е налице извършено вътреобщностно придобиване на стоки от … ООД. Поради това дружеството няма да има задължение да си самоначислява ДДС във връзка с придобиването.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘