Изх. № 53-00-146/25.03.2013 г.
ЗДДС,
чл.12, ал.1
чл.26, ал.3
чл.113, ал.1
§ 1, т.15 от ДР
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” ….., понастоящем дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-146/01.02.2013 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Фондация … е регистрирана неправителствена организация в обществена полза. Фондацията извършва социални услуги по делегирани държавни дейности. в Комплекс за социални услуги и кризисен център
Видно от Договор № …/11.12.2012 г., на фондацията е отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер на 30 000, 00лв. за изпълнение на проект ===. Средствата от безвъзмездната финансова помощ са предназначени за точно определени разходи по утвърден бюджет и не са обвързани с цена на конкретна услуга.
Дейността по проекта, осъществяван от фондацията, е безвъзмезден и няма да има насрещни плащания от ползвателите на услугата в бъдещ период от време.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпрос:
1. Как следва да се третират извършваните доставки на услуги от Фондация …?
2. Какъв документ следва да бъде издаден за предоставената безвъзмездна финансова помощ?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Целите, средствата за постигане на целите и дейността на юридическите лица с нестопанска цел са регламентирани със Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).
Съгласно чл.1, ал.2 от ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел са сдружения и фондации. По смисъла на чл.3, ал.1 във вр. с чл.3, ал.3 и 4 от ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Те могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели, а предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел.
На основание разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Следва да се има предвид, че безвъзмездно предоставената финансова помощ (финансиране) по своята същност не представлява обект на облагане с ДДС.
В съответствие с разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗДДС в случай, че субсидията или финансирането са пряко свързани с облагаемите доставки, извършвани от данъчно задълженото лице, същите се включват в тяхната данъчна основа и съответно подлежат на облагане.
Легална дефиниция на понятието „субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка” е дадена в § 1, т.15 от ДР на закона. В нея е посочено, че такива са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки или услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за покриване на загуби и финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.
В чл.5, ал.2 на глава III „Финансиране” от приложения към запитването договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (регИзх. № …/11.12.2012 г.) е посочено, че „Чрез предоставената безвъзмездна финансова помощ, Изпълнителят се задължава да финансира изпълнението на дейностите по Проекта…”.
Предвид гореизложеното, получената безвъзмездна финансова помощ от Фондация … е предназначена за финансиране на разходи по изпълнението на проект „Комплексна програма за насочване и консултиране на хора, пострадали от насилие”. В тази връзка, същата не подлежи на облагане с данък, вкл. и като елемент на данъчната основа по смисъла на чл.26, ал.3, т.2 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона.
Предвид обстоятелството, че предоставената безвъзмездна финансова помощ е предназначена за покриване на определени разходи по изпълнението на осъществявания проект, а не с конкретни доставки, то не възниква задължение за издаване на фактури. В този случай е необходимо да бъде издаден документ, съдържащ реквизитите на чл.7 от Закона за счетоводството (ЗСч), който да удостовери плащането.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК (Данъчно-осигурителния процесуален кодекс) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘