Изх. № 20-00-175/09.08.2013 г.
ЗДДС,
ППЗДДС,
чл.12, ал.1
чл.79, ал.2, т.4
чл.17, ал.2
чл.117, ал.2, т.4, б. „б”
чл.21, ал.2
чл.86, ал.3
чл.114, ал.1 т.12
чл.125, ал.2
§ 1, т.10
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-175/21.06.2013 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
На … ЕООД е възложена изработката на продуктово-рекламен каталог на хартиен носител, който ще се разпространява безплатно на територията на страната. Заявителят на поръчката е дружество, което е установено и регистрирано по ДДС в страна членка на ЕС. Дружеството има представителство на територията на страната, което не извършва търговска дейност.
Дейностите, които … ЕООД ще извършва при изпълнението на поръчката се изразяват в изработване на идеен проект, предпечатна подготовка, закупуване на материали и отпечатване на каталога. Във фактурата, която … ЕООД ще издаде, като получател ще фигурира ЕИК на чуждестранното дружество, а не на неговото представителство в България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли … ЕООД да начисли данък за извършената услуга по отпечатването на продуктово – рекламния каталог?
2. Следва ли тази услуга да бъде отразена във VIES – декларация и какво основание трябва да бъде посочено за това?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Доставката на каталози би могла да се третира като доставка на стока или доставка на услуга в зависимост от условията по конкретния договор. Поради липса на приложен договор, в настоящото становище са разгледани случаите при които изработването на продуктово – рекламния каталог се третира както като доставка на услуга, така и като доставка на стока.
По първи въпрос:
– В случай, че отпечатването на продуктово – рекламния каталог се третира като услуга следва да имате предвид следното:
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Видно от разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В конкретният случай с цел да се определи режимана данъчно третиране, следва да се установи дали регистрираното на територията на страната търговско представителство на чуждестранното дружество представлява„постоянен обект” по смисъла на § 1, т.10 от ДР на ЗДДС.
По смисъла на § 1, т.10 от ДР на ЗДДС, „постоянен обект” е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
За дефинирането на понятието ”постоянен обект” следва да се вземат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на съда на ЕО (С 168/84, С 190/95, С 231/94, С 260/95), съгласно която под ”постоянен обект”следва да се разбира „дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”.
Търговското представителство обичайно се характеризира с относителна продължителност на присъствие на територията на страната, както и с наличие на човешки и материални ресурси в постоянен план. В случай, че търговското представителство, въпреки нормативната забрана (чл.24, ал.2 от Закона за насърчаване на инвестициите), осъществява независима икономическа дейност на територията на страната, същото следва да се счита за постоянен обект по смисъла на § 1, т.10 от ДР на ЗДДС, чрез който представляваното от него дружество извършва независима икономическа дейност.
В случай, че търговското представителство не извършва независима икономическа дейност, същото не следва да се третира като намиращ се на територията на страната постоянен обект на чуждестранното дружество.
Следва да се има предвид, че конкретната преценка дали търговското представителство на чуждестранно юридическо лице представлява постоянен обект, намиращ се на територията на страната следва да бъде направена въз основа на конкретните факти и обстоятелства.
Видно от фактическата обстановка, посочена в запитването, търговското представителство на чуждестранното дружество не извършва стопанска дейност на територията на страната и в този случай се налага извода, че търговското представителство не представлява постоянен обект, установен на територията на страната.
Във връзка с цитираната разпоредба, мястото на изпълнение на услугатапо изработване на продуктово-рекламния каталог е на територията на страната, на която е установен получателят (в случай – територията на съответната държава членка на ЕС). Услугата не попада в кръга на облагаемите доставки по смисъла на чл.12, ал.1 от закона и на основание чл.86, ал.3 от закона, не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Предвид чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС във връзка с чл.79, ал.2, т.4 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) в издаваната фактура като основание за неначисляване на данък следва да се впише „обратно начисляване” и разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС.
– В случай, че предмет на договора е доставка на краен продукт (каталог), следва да се има предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
При тази хипотеза се касае за доставка на стока с място на изпълнение на територията на страната, която съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС, е облагаема.
В тази връзка, за „Ник 1” ЕООД възниква задължението да издаде фактура по чл.114 и да начисли данък в размер 20 на сто (чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС).
По втори въпрос:
Що се касае до деклариране на доставки на услуги във VIES – декларация, следва да се има предвид разпоредбата на чл.125, ал.2 от ЗДДС, съгласно която регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал.1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
Данъкът се декларира по реда на чл.125, ал.2 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. Съгласно чл.117, ал.2, т.4, б.”б” от ППЗДДС, VIES-декларацията се изготвя по образец и съдържа данъчните основи на доставките на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.