Изх. № 20-00-16
11.02. 2015 г.
ЗКПО – чл.3, ал. 2, чл. 13, чл. 73, чл. 92, ал.6
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” VVV е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-16/ 13.01.2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
За целите на търговската си дейност и увеличаване на продажбите в Германия, българско дружество възнамерява да назначи по трудов договор като търговски представител с място на работа на територията на Германия лице – немски гражданин, местно за данъчни цели на ФРГ. Дружеството не възнамерява да създава производствена база в Германия, както и да основава търговско представителство.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Във връзка с назначаването от страна на български работодател на лице по трудов договор, което ще работи в Германия, произтича ли задължение българското дружество да регистрира в Германия клон, търговско представителство и др., респ. упражняването на трудова дейност отнемски гражданин в Германия води ли до възникване на „място на стопанска дейност” за дружеството в Германия?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
От обективираните намерения местно дружество да наеме на трудов договор гражданин на Германия, който ще осъществява трудовата си дейност на територията на ФРГ, се налага изводът, че дружеството ще се регистрира като работодател в Германия съгласно немското законодателство. Действащото българското данъчно законодателство не вменява задължение на местните юридически лица да уведомяват НАП за регистрацията си като работодатели в чужбина.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица са данъчно задължени за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. В глава трета на ЗКПО, озаглавена „Международно облагане” и по-конкретно в чл. 13 от същата е указано, че когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор. Между Република България и Федерална Република Германия е подписана „Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци надоходите и имуществото”, ратифицирана със закон – ДВ, бр. 41 от 2010 г. и обн. в ДВ,
бр. 6 от 18.01.2011 г., в сила от 18.01.2011 г. /СИДДО с Германия/.В чл. 5 и чл. 7 от тази СИДДО са изброени съответно критериите относно наличие на „място на стопанска дейност” на едно предприятие, както и облагането на печалбите чрез това място на стопанска дейност.
Доколкото в отправеното запитване са обективирани намерения за осъществяване на дейност на местно дружество във ФРГ, то следва да бъде извършена първо преценка дали българското дружество, регистрирано като работодател в Германия ще формира място на стопанска дейност, наличието на което обстоятелство предпоставя и проявлението му като данъчно задължено лице съгласно немското данъчно законодателство, респ. облагане на печалбите на предприятието в Германия за онази част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност. В тази връзка поясняваме, че компетентността на органите на НАП е да преценяват дали чуждестранни юридически лица имат място на стопанска дейност в България с оглед териториалната им компетентност във връзка с прилагане на българските данъчни закони, а не относно наличието на място на стопанска дейност в чужбина по отношение на български дружества.
Предвид гореизложеното, указваме, че при извършвана стопанска дейност в чужбина от местно юридическо лице, приложими по отношение формирането на данъчния финансов резултат и декларирането за целите на ЗКПО са чл. 3, ал. 2,чл. 73 и сл. (загуба от източник в чужбина), както и чл. 92, ал. 6 (доказателства за размера на внесените в чужбина данъци) от закона.
В случай, че местното дружество не формира място на стопанска дейност в Германия, за данъчни цели се признават разходите, които са свързани с дейността и са документално обосновани(чл. 10 и чл. 26 от ЗКПО). Това означава, че и всички извършени от местното дружество разходи за възнаграждения и осигуровки за наето по трудов договор чуждестранно физическо лице, които отговарят на посочените законови критерии, следва да бъдат признати за данъчни цели.
В случай, че във връзка с извършваната от българското предприятие дейност възникнат конкретни въпроси относно прилагане на СИДДО с Германия, то може да отправите същите до компетентната дирекция СИДДО при ЦУ на НАП- София, бул. „Дондуков” № 52.
‘