прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-04-154/19.03.2014 г.
ЗДДС,
чл.3, ал.1 и ал.2
чл.26, ал.1 и ал.2
чл.45, ал.4 и ал.7
чл.96, ал.1 и ал.2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” .. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-154/06.02.2014 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Физическо лице упражнява свободна професия (адвокат). То е вписано в регистъра на САК под № …
Лицето има сключен договор за осъществяване на процесуално представителство по който е договорено възнаграждение за предоставената услуга съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заплащането на възнаграждението е обезпечено с клауза за неустойка, която съгласно чл.92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) следва да обезщети лицето при евентуално неизпълнение на посоченото задължение. При условие, че контрагентът не заплати адвокатското възнаграждение, към дължимата сума за оказаната услуга се включва и неустойка за неизпълнение.
Освен извършването на дейност като адвокат, физическото лице отдава под наемсобствен недвижим имот.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Включва ли се договорената неустойка в облагаемия оборот, необходимза задължителна регистрация по ЗДДС на физическото лице?
2. Следва ли наемната цена, която представлява доход от отдаване под наем на недвижим имот, да бъде включена в оборота за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Данъчна основа, по смисъла на чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на лихви и неустойки с обезщетителен (компенсаторен) или със санкционен характер. С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна.
В конкретния случай, доколкото неустойката е договорена, за да обезщети лицето за вредите от евентуално неизпълнение на задължението (заплащане на адвокатско възнаграждение), тя има обезщетителен характер и не участва при формиране на облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Легална дефиниция на понятието „независима икономическа дейност” е дадена в чл.3, ал.2 от закона – „независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него”.
Съгласно чл.228 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят – да му плати определена цена.
Видно от цитираната разпоредба договорът за наем цели получаване на редовен доход за наемодателя от използването на имота. Сделките по отдаване под наем попадат в приложното поле на ЗДДС и в общия случай представляват облагаеми доставки.
Когато наемодателят е физическо лице, нерегистрирано по ЗДДС, сумата на получените наемни вноски се включва в определяне на оборота за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Когато наемодателят – физическо лице е регистриран по ДДС, поради извършването на други облагаеми доставки, сделките по отдаване под наем се включват в общия месечен оборот на лицето и подлежат на облагане с ДДС.
Имайте предвид, че разпоредбата на чл.45, ал.4 от ЗДДС определя като освободена доставка отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.
В запитването не е посочен вида на недвижимия имот и статута на наемателите. Ако са изпълнени условията, посочени в чл.45, ал.4 от ЗДДС, доставката на услугата по отдаване под наем на недвижим имот ще се третира като освободена, освен ако доставчикът не избере да бъде облагаема на основание чл.45, ал.7 от ЗДДС.
Извън случаите на чл.45, ал.4 на ЗДДС, доставката на услуга по отдаване под наем на недвижим имот е облагаема доставка. Тя сама по себе си представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС и не се изисква да има каквато и да е връзка с професионалната дейност (в случая адвокатска) на физическото лице по закона, за да се третира като такава.
Преценката дали дадена доставка е част от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице се извършва за всеки случай поотделно в хода на производство по проверка или ревизия в зависимост от конкретната фактическа обстановка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
Моля при следваща кореспонденция с дирекция ОДОП София да посочите електронен адрес за връзка.’

Оценете статията

Вашият коментар