прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

5-53-04-223/08.04 2014 г.
ДДС, чл.21, ал.2
ДДС, чл.82, ал.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване, относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена фактическа обстановка:
ЕООДизвършва еднократна услуга с автокран /разтоварване на оборудване/ на обект, намиращ се на територията на Република България – в град Р. Получателят на услугата е италианско дружество, регистрирано по ДДС в Италия. Италианското дружество няма данъчна регистрация в България.
ЕООДе документирало извършената услуга с фактура, в която е начислен ДДС.
Поставен e следният въпрос:
Дружеството правилно ли е начислило ДДС във фактурата или данъка следва да се начисли от получателя по доставката?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Основният принцип за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентиран в чл.21 от ЗДДС. Според посочената разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга зависи от статута на получателя. То се определя в зависимост от това дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Съгласно чл.21, ал.2, изречение първо от ЗДДСмястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно задължено лице е тамкъдето той е установил независимата си икономическа дейност.
Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
По смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС “постоянен обект“ е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. Т.е. постоянният обект е обект, чрез който се извършва независима икономическа дейност.
Следва да се има предвид, че понятието „търговско представителство” има различно третиране по смисъла на ЗДДС и Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ).
За целите на ЗДДСпо силата на т.10 на горепосочената разпоредба от ДР на ЗДДС, търговското представителство /чрез което се извършва независима икономическа дейност по смисъла на закона/се приема за постоянен обект.
За целите на ЗНИ, съгласно чл.24, ал.1 чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата. Тези представителства според ал.2 на посочената разпоредба, не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност.
В случай, че италианското дружество няма “постоянен обект” по смисъла на§ 1, т. 10 от ДР на ЗДДС на територията на България, мястото на изпълнение науслугата ще е в Италия, където получателя е установил икономическата си дейност. Доставчикът /ЕООД/ в този случай не следва да начислява ДДС по силата на чл.86, ал.3 от ЗДДС.В тази връзка съгласно чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС дружеството следва да издаде фактура, в която като основание за неначисляване на ДДС трябва да посочи разпоредбата на чл.21, ал.2отЗДДС.
Предвид горепосоченото, само ако италианското дружество получател има постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, в полза на който се предоставят услуги на територията на Р. България, би могло да се приеме, че мястото на изпълнение ще е на територията на страната. В този случай на основание чл.82, ал.1 от ЗДДСданъка ще е дължим от доставчика.’

Scroll to Top