прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чр

Изх. № 20-00-349/01.09.2016 г.
ЗДДС- чл.118, ал.1;
Наредба № Н-18/2006 г. – чл.3, ал.1; чл.26, ал.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-349/…08.2016 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г.).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„ГГГГГГ“ ЕООД организира периодично игри със спечелване на награди за своите потребители. Един от механизмите, които дружеството използва често е обвързан с покупка и регистрация на касова бележка.
Посочвате, че в практиката на „ГГГГГГ“ ЕООД са били налице редица казуси, които подлагат под съмнение валидността на издадения касов бон от даден обект. Тези обстоятелства от своя страна са породили съмнения за неправомерни практики от страна на някои потребители, които участват в игрите и/или от страна на магазини, чиито касови бележки биват регистрирани в дадената игра.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Кои са задължителните реквизити, които следва да удостоверят валидността на документа „касова бележка“?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г.
На основание разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
Фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането, като едновременно с получаване на плащането издадената фискална касова бележка се предоставя на клиента. Фискалната касова бележка е документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства.
В разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. са посочени задължителните изисквания към фискалната касова бележка, а именно, че същата трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 от Наредба № Н-18/2006 г. и да съдържа задължително следните реквизити:
1. наименование и адрес за кореспонденция на лицето по чл.3;
2. наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект – текст „БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ“;
3. пореден номер на касовата бележка;
4. идентификационен номер по чл. 84 ДОПК на лицето по чл.3;
5. идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица;
6. име или номер на касиера;
7. наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;
8. обща сума за плащане;
9. дата и час на издаване;
10. графично фискално лого съгласно приложение № 18 и текст „ФИСКАЛЕН БОН“;
11. индивидуални номера на ФУ и фискалната памет;
12. номер касово място за лицата по чл.6, работещи с контролна лента на електронен носител (КЛЕН);
13. номер на обекта при ЕСФП;
14. контролно число на документа;
15. номер и дата на фактура при плащане по доставка с непрекъснато изпълнение, за която има издадена фактура.
В допълнение на задължителните реквизити, които следва да съдържа фискалната касова бележка, следва да имате предвид и Приложение № 1, раздел III, т.3, б. „а“ и „б“ от Наредба № Н-18/2006 г. Там изрично е разписано, че всеки документ, издаван от фискалното устройство, трябва да има заглавна част, която включва: име, адрес и идентификационен номер по чл.84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица, реализиращо продажбата, име и адрес на търговския обект.
В края се отпечатва: контролно число съгласно раздел IIIа, т. 4 и 5, пореден номер на документа (брояч – но не по-малко от ХХХХ – 4 разряда), дата, час и минута на издаване, индивидуален номер на фискалното устройство и индивидуален номер на ФП; до въвеждане в експлоатация на фискалното устройство на всеки документ да се отпечатва съобщение „НЕФИСКАЛЕН БОН“. След въвеждане в експлоатация върху клиентските касови бележки, отчетите на ФП и дневния финансов отчет с нулиране и запис във ФП да се отпечатва съобщение „ФИСКАЛЕН БОН“ и фискално лого, а на останалите документи да се отпечатва съобщение „СЛУЖЕБЕН БОН“.
Не на последно място, истинността на фискалната касова бележка се удостоверява, ако в края й има отпечатано графично фискално лого /карта на България и изписани символи „BG“ в контурите й/, съгласно приложение № 18 от Наредбата, както и надписите „ФИСКАЛЕН БОН“ или „СИСТЕМЕН БОН“.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.

Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.Въввръзка с Ваше писмо,

Сметопочистване,

В Дирекция ОДОП – … постъпи Ваше запитване с вх. № …/ 19.01.2015г. Поставени са следните въпроси:1.Начислява ли се ДДС при:-Учредяване и прехвърляне на ограничени

определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), съгласно която мястото на и

.№ 20-00-50521.12.2011г.чл. 21, ал. 2 от ЗДДС чл. 82, ал. 2 от ЗДДС В запитването е изложена следната фактическа обстановка:Юридическо лице с нестопанска цел /ЮЛНЦ/,

определяне на данъчната основа по чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за облагане с корпоративен данък и данък върху доходите

Изх. № 20-00-113Дата:12.06.2015 год.ДОПК, чл. 122;ЗДДС, чл. 70 – 72;ЗДДС, чл. 114;ЗДДС, чл. 115;ДР на ЗКПО, § 1, т. 5, буква „а“.Относно: определяне на данъчната