прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба №Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чре

Изх. № 53-04-591/19.09.2016 г.
ЗДДС- чл.118, ал.1
Наредба №Н-18/2006 г.- чл.3, ал.1; чл.25, ал.1; чл.25, ал.2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-591/…08.2016 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба №Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба №Н-18/2006 г.).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„ВВВ“ ООД разработва електронен магазин. Клиентите ще бъдат както физически така и юридически лица. Преобладаваща част от продажбите ще бъдат на физически лица, които няма да заявяват да им бъде издадена фактура.
Доставките ще се осъществяват чрез „РРР“ ООД при условията на договор за наложен платеж чрез пощенски паричен превод. Събраните суми от „РРР“ ООД ще бъдат превеждани на „ВВВ“ ООД по банков път.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Трябва ли стоката да бъде съпроводена с фискална касова бележка при предаването й на куриера от „РРРР“ ООД, който да предаде бележката на клиента заедно със стоката при получаването на парите по наложеният платеж или е налице плащане чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба №
Н-18/2006 г.
На основание разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
Легална дефиниция на понятието „наложен платеж“ е дадено в §1, т.12 от ДР на ЗПУ – наложеният платеж е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. От така дадената дефиниция е видно, че услугата „наложен платеж“ се състои от два елемента – доставка на стока и заплащане на определената за нея цена, като нито един от тези елементи не може да се прояви самостоятелно. Така се изпълнява гаранционната функция на услугата, като получателят е сигурен, че ще получи поръчаната стока преди да я плати, а продавачът е сигурен, че ще получи плащане за стоката си в момента на получаването й. Предвид така дефинираната функция на наложения платеж, той не попада в изключенията на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г.
Легална дефиниция на понятието „пощенски парични преводи“ е дадена в §1, т.9 от ЗПУ, съгласно който пощенски парични преводи са пощенски услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл. 39, т. 3 от ЗПУ на суми от подателя до получателя. Видно от тази дефиниция пощенския паричен превод е способ за трансфер на парични средства, който се извършва безусловно и при който пощенския оператор не се интересува от основанието за превода. В описаната от Вас търговска дейност, пощенският паричен превод би бил приложим за получаване на авансови плащания по доставки.
В запитването посочвате, че дружеството разработва електронен магазин от който клиентите (физически и юридически лица) ще закупуват определени стоки. Следва да се подчертае, че при доставки, които са заявени чрез електронен магазин, се приема, че дейността е съотносима с даденото в §1, т.1 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г определение за понятието „разносна търговия“ – разносна търговия е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
Разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. регламентира, че задължително се издава фискална касова бележка за всяко плащане с изключение на случаите при които плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1 от наредбата.
При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 от Наредба №Н-18/2006 г. и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, като това правило е разписано в ал.2 на чл.25 от наредбата.
В настоящият случай, за „ВВВ“ ООД ще възникне задължение да издаде фискална касова бележка за всяка поръчана стока от електронния магазин и да я предаде на куриера. От своя страна, куриерът е длъжен да предаде издадената фискална касова бележка на клиента доставката на стоката и получаване на плащането.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък добавена стойност (ЗДДС)

Относно: Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …. постъпи писмено

прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

5-20-00-352/04.02.2014 г. чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛчл.44 от ЗДДФЛчл.55, ал.1 от ЗДДФЛВ дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване прието с

КРМСФО Тълкувание 14 – МСС 19 – Ограничението на актив по дефинирани доходи, минимални изисквания за финансиране и тяхното взаимодействие

*Моля прочетете Приложение 1 Изменения в стандартите към 01.01.2009КРМСФО ТЪЛКУВАНИЕ 14МСС 19 – Ограничението на актив по дефинирани доходи, минимални изисквания за финансиране и тяхното

достоверността във всички аспекти на същественост на финансовите отчети, изготвени в съответствие с българското счетоводно законодателство. Критериите за задължителен одит са уредени в чл. 38 от Закон

Изх. №20-00-574/11.12.2015 г. ЗКПО – чл. 26, т. 1 и т. 11 В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с

rehber