Изх. № 53-04-584
07.10. 2015 г.
чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
През 2014 г. „Е..“ АД е взело решение за извършване на първично публично предлагане (ППП) на акции на испански алтернативен борсов пазар посредством увеличаване на регистрирания си капитал и предлагане на акциите на потенциални инвеститори.
За целта „Е..“ АД сключва договор с българско дружество – доставчик, което да промотира акциите на „Е..“ АД от ППП на потенциални инвеститори чрез рекламиране на възможностите за капиталови печалби. Съгласно сключения договор доставчикът е упълномощен да предлага акциите на „Е..“ АД от ППП на потенциални инвеститори. Предвидено е, че „Е..“ АД няма влияние или контрол върху обема на часовете, изразходвани от доставчика във връзка с промотирането на ценните книжа на потенциални инвеститори, както и че правоотношението между „Е..“ АД и доставчика ще бъде от типа на независим оценител. В договора е заложено, че възнаграждението на доставчика ще се влияе от размера на капитала, привлечен от инвеститори в рамките на процедурата по ППП.
На 30.06.2014 г. страните са подписали приемо-предавателен протокол, с който установяват, че доставчикът е извършил определени действия във връзка с промотирането на акциите на „Е..“ АД и следва да получи договореното възнаграждение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какво е данъчното третиране по ЗДДС на предоставената от доставчика услуга?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член.
Съгласно тълкуването на Съда на ЕО, обективирано в § 23 от Решение
№ 435/05, терминът “договаряне“, съдържащ се в член 13, Б, буква г), точки 1-5 от Шеста директива, няма определение в същата директива. Съдът обаче се е произнасял в контекста на точка 5 от тази разпоредба, че това понятие има предвид дейност, извършвана от посредник, който не притежава качеството на страна по договор във връзка с финансов продукт и чиято дейност е различна от типичните договорни престации, извършвани от страните по такива договори. Всъщност дейността по договарянето е услуга, извършвана в полза на една от страните по договора и заплащана от тази страна като една отделна посредническа дейност. В този смисъл целта на една такава дейност е да направи необходимото, за да сключат договор две страни, без преговарящият да има някакъв собствен интерес, що се отнася до съдържанието на договора (вж. в този смисъл Решение от 13 декември 2001 г. по дело CSC Financial Services, C 235/00, Recueil, стр. I 10237, точка 39). Обратно, не е дейност по договаряне, когато една от страните по договора възложи на подизпълнител част от материално-техническите действия, свързани с договора (вж. в този смисъл Решение по дело CSC Financial Services, посочено по-горе, точка 40).
В случая, за да се приеме, че са налице “услуги по договаряне” – освободени по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, релевантен е фактът дали въпросните посреднически услуги са осигурили на лицето сключването на договор за покупко-продажба на дружествени дялове и дали за преговарящия е налице собствен интерес, произтичащ от съдържанието на договора. Предоставянето на контакти, подготовката, организирането и уреждането на срещи с потенциални клиенти, отчитането на резултатите от неуспешни преговори и обработване на данни, свързани с проучвания за основната сделка, не са довели до сключване на договори, не следва да се третират като доставки по “договаряне” и нямат характер на освободени доставки, а всяка от тях следва да бъде третирана данъчно по общите правила на закона. Следователно, доколкото възнаграждението към доставчика за действията му по промотиране на ценните книжа може да се обвърже със сключването на договори за покупко-продажба на ценните книжа и от договора на доставчика с възложителя му не е налице някакъв собствен интерес за доставчика, то тези действия могат да се третират като доставка по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘