5-53-04-618/24.09.2015 г.
ДДС,ЧЛ.79, АЛ.3
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване, относно прилагане на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
Между „А..” ЕООД и „Д” е сключен договор за финансов лизинг на пътни превозни средства. Съгласно сключения договор автомобилът остава изключителна собственост на лизингодателя за целия срок на договора. Лизингополучателят има право да придобие собствеността върху ППС след изплащане на договорената остатъчна стойност. През м.02.2015 г. лизинговата вещ е открадната и за настъпване на застрахователното събитие е изплатено обезщетение на „Д..” АД. Съгласно сключеният договор, в случай на пълна загуба на ППС право на застрахователно обезщетение има лизингодателят. Ако полученото застрахователно обезщетение е по-голяма от вредите понесени от лизингодателя към момента на изплащането му, дължимата главница, неизплатените до момента лихви и други суми по договора и общите условия, както и дължимия ДДС, равен на ползвания данъчен кредит при закупуване на ППС, лизингодателят се обезщетява до пълния размер на понесените от него вреди и изплаща на лизингополучателя разликата.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Кой следва да извърши корекция на ползвания данъчен кредитпо реда на чл.79 от ЗДДС – лизингодателят или лизингополучателят?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.3 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
В чл. 80 на ЗДДС са посочени изключенията, при които не възниква задължение заизвършване на корекции на ползван данъчен кредит.
Споредчл. 342, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ ) лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичането на срока му, като до този момент стоката се счита собственост на лизингодателя. В тази връзкапри кражба на лизинговата вещ (пътно превозно средство), за която са изплатени част от вноските и собствеността не е прехвърлена на лизингополучателя, корекция по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за приспаднатия при закупуването данъчен кредит ще извърши лизингодателя.
За лизингополучателят, доколкото същият не е станал собственик на пътното превозно средство не възниква задължение за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит за ППС.
Начисленият данък за лизинговите вноски не подлежи на корекция от страна на лизингополучателя, тъй като за целите на облагането с ДДСте представляват данъчна основа на доставка на услуги.
Ако след извършването на корекцията на ползвания от лизингодателя данъчен кредит, откраднатият автомобил бъде открит и върнат на лизингодателя, осъществената корекция на ползван данъчен кредит следва да бъде сторнирана, защото е отпаднало основанието за корекция. Тъй като корегирането на ползван данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС се извършва чрез издаване на протокол съгласно чл. 66, ал.1 от ППЗДДС, то при отпадането на основанието за издаването мусе приема, че същият е съставен погрешно и като такъв подлежи на анулиране. За анулирането не се издава нов протокол, а в погрешно съставения се посочва основанието за анулиране, като същият се включва във файла “prodagbi.тxт” на издателя и в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК. ‘