Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за корпоративното подоходно облагане и осигурителното законодателство.

ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за корпоративното подоходно облагане и осигурителното законодателство.

По повод Ваше запитване, подадено от упълномощено лице …., постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … с вх. № 96-00-96 от 25.04.2018 г., Ви уведомявам следното:
В запитването посочвате, че представляваното от Вас дружество, се занимава с търговия на животни. За тази цел ще изкупувате живи животни на територията на Р Румъния и директно ще ги изнасяте за трета страна Турция.
Задавате следните въпроси:
1. Как могат да се назначат местни лица на Румъния, които да се грижат за животните до експортирането им в Турция?
2. При изкупуването на животните от местни физически лица за Р Румъния, какви разходно-оправдателни документи да се съставят за заприхождаване на придобитите животни, има ли образец утвърден в ЕС за тази цел и как ще се извършва плащането?
3. Необходимо ли е да се удържа авансов данък върху изплатения доход на физическите лица продавачи в Р Румъния?
4. Необходима ли е някаква регистрация на дружеството в Р Румъния?

С оглед описаната фактическа обстановка и приложимото законодателство изразявам следното становище:
По първи въпрос: Националната агенция за приходите (НАП) изразява становище единствено по прилагането на материалните и процесуални данъчни закони, действащи на територията на Р България. Как следва да се назначат физически лица – местни за Р Румъния за извършване на работа на територията на Р Румъния е въпрос, който не е от компетентността на НАП.
Относно задълженията на българското дружество в качеството му на осигурител спрямо румънските граждани приложение намират европейските регламенти в сферата на социалната сигурност – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 са:
1. определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудово активните лица е от съществено значение да се определи дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави-членки. Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си или съществува еквивалентно положение.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris” ). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
Предвид изложеното, доколкото румънските граждани ще полагат труда си единствено на територията на Румъния, за българския работодател е възможно да възникнат задължения за внасяне на осигурителни вноски по законодателството на Румъния. Освен превеждане на осигурителни вноски националното законодателство на компетентната държава-членка може да предвижда задължение за регистрации, подаване на информация за осигурените лица и др.
По втори въпрос:
От данъчна гледна точка, Вашият въпрос следва да се разгледа с оглед спазването на изискването за документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Според ал. 1 на посочената норма счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч е постановено, че първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
В ал. 2 и ал. 3 от същата разпоредба се доуточнява, че:
– счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
– счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
Предприятията изчерпателно са посочени в чл. 2 от ЗСч и чуждестранните физически лица, не се считат за предприятия. Законът за счетоводството има териториален обхват на действие, поради което цитираните изисквания на чл. 6 от същия закон са приложими само по отношение на случаите, при които съставители на документите са български предприятия. Независимо от това, за да се признае счетоводният разход за данъчни цели в описания от Вас случай, постъпилите в предприятието документи, следва да съдържат информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция. Както е посочено и в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ, липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват /платежни документи, договори, споразумения, протоколи и други документи, създадени във връзка с извършваната дейност/. Във връзка с извършваната дейност освен първичен счетоводен документ предприятието може да съставя вътрешни документи, съдържанието на които е необходимо да отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 3 от ЗСч.
По отношение на счетоводните документи, които се осчетоводяват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че същите трябва да се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, където е уредено, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
НАП не е компетентна да отговори на въпроса относно извършване на плащането по сделките за изкупуване, тъй като редът и начина за плащания между страната и лица от друга държава се урежда от други закони и наредби, различни от данъчните.
По отношение на документите, които следва да издават чуждестранни физически лица следва да проучите законодателството в съответна държава.
Тъй като ще се изкупуват живи животни от чуждестранни физически лица е необходимо да получите становище от компетентна институция в страната.
По трети въпрос :
Относно това дали е необходимо удържане на авансов данък на физическите лица местни на Р Румъния, явяващи се продавачи на животните, следва да имате предвид, че чуждестранните физически лица са данъчно задължени в Р България само за доходи от източник в страната.
В случая дейността по продажба на животни се извършва на територията на Р Румъния.
Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ с Румъния, член 6 предвижда, че доходи от недвижимо имущество получени от местно лице на едната договаряща държава (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
Терминът „недвижимо имущество“ има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Морски и речни кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.
Следователно Вие нямате задължение по българското законодателство да удържате авансов данък върху дохода на тези чуждестранни физически лица за целите на данъчното облагане в Р България.
Дали сте задължен съгласно румънското законодателство и как следва да процедирате е извън компетентността на НАП.
По четвърти въпрос:
Дали е необходима регистрация на българското дружество в чужбина с оглед извършване на посочената от Вас дейност, не е въпрос от методологичен характер по прилагане на материалните данъчни закони и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Оценете статията

Вашият коментар