Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Изх. № 24-39-62
Дата: 10.08.2018 год.
ЗДДФЛ, чл. 33, ал. 2, т. 1;
ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 1.

ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. №24-39-62 от 14.06.2018 г., е изложена следната фактическа обстановка:

„…………..“ ЕАД осъществява услуги по финансиране на физически лица. Кредитирането се осъществява като дружеството придобива автомобила на съответното физическо лице по силата на договор за покупко-продажба на МПС и му предоставя в замяна договореното финансиране под формата на продажна цена. В някои случаи продажната цена може да превишава цената на придобиване на МПС, заплатена от физическото лице.
В договора за покупко-продажба на МПС страните изразяват общата си воля да сключат последващ договор за обратен лизинг, с който физическото лице да получи правото да използва съответното МПС. В договора за обратен лизинг е предвидено изрично задължително придобиване на собствеността върху лизинговия автомобил с изплащане на лизингови вноски. Физическото лице като ползвател, по силата на договора за обратен лизинг, заплаща направените от лизингодателя разноски към съответния кредитор (местен данък, застраховка, винетка и т.н.).
Към запитването са приложени стандартните бланки на договорите за покупко-продажба на МПС и за обратен лизинг.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли сумата, с която се финансира физическото лице съгласно правоотношенията му с дружеството, да се счита за облагаем доход по смисъла на чл. 33, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ?
2. Следва ли дружеството да посочва предоставеното финансиране под формата на продажна цена в сделка за обратен лизинг като доход на физическите лица в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище по направеното запитване:

Видно от договора за покупко-продажба на МПС, купувачът (дружеството) придобива собствеността върху притежаваното от продавача моторното превозно средство (МПС), с цел да предаде същото за възмездно ползване на продавача при условията на обратен лизинг по смисъла на чл. 342-347 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 15 от Търговския закон (ТЗ). Изрично е посочено, че страните желаят да сключат последващ договор за обратен лизинг, с който продавачът да получи правото да използва описаното МПС при условията, в сроковете и срещу възнаграждението, които страните ще уговорят в договора за обратен лизинг. Посочено е и това, че лизингополучателят (физическото лице) се задължава да придобие собствеността върху лизинговия актив, като има право да се откаже от този договор в срока и при условията на т. 14 от Общите условия. При упражняване на това право, съгласно т. 14.3 от Общите условия, лизингополучателят заплаща на лизингодателя в срок не по-късно от 30 (тридесет) дни от упражняването на правото на отказ общия размер на продажната цена по договора за покупко-продажба на лизинговия актив и дължимата се лихва, начислена до датата на връщане на главницата, както и всички други разходи, дължими за прехвърляне на собствеността.
Следователно, независимо че са налице два отделни договора (договор за покупко-продажба и договор за обратен лизинг), същите следва да се разглеждат в тяхната съвкупност, тъй като са взаимно свързани. Независимо че собствеността върху МПС-то се прехвърля, продавачът ще продължи да го използва и в крайна сметка отново ще го придобие, т.е. това прехвърляне е само формално, като целта на договорите е физическото лице да получи финансиране (продажната цена на МПС-то, посочена в договора за покупко-продажба), а съответно кредиторът да обезпечи своето вземане, т.е. по своята същност това е финансираща (кредитна) сделка. Следва да се има предвид, че сделките и другите събития се представят в съответствие с тяхната същност и финансова реалност, а не само според юридическата им форма, т.е. дава се предимство на съдържанието пред формата. На практика в случая фактическите отношения между лицата са такива по договор за заем, при което МПС-то на физическото лице служи за обезпечение.
В подкрепа на изложеното са т. 58, 59 и 60 от Международен счетоводен стандарт (МСС) 17 Лизинг, където е посочено, че сделката за продажба с обратен лизинг е свързана с продажбата на актив и обратното отдаване под наем на същия актив, като ако резултатът от продажба с обратен лизинг е финансов лизинг, всяко превишение на прихода от продажбата над балансовата сума не трябва да се признава незабавно за доход във финансовите отчети на продавача лизингополучател. Вместо това то трябва да се разсрочва и амортизира през целия срок на лизинговия договор. Ако обратният лизинг е финансов лизинг, сделката е средство за предоставяне на финансиране от лизингодателя на лизингополучателя, като активът се явява обезпечение. По тази причина не е целесъобразно превишението на прихода от продажбата над балансовата сума да се разглежда като доход.

Предвид гореизложеното, изплатените от дружеството суми на физическите лица не представляват доход, поради което същите не следва да се посочват и в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ от предприятията, които са ги изплатили.

зАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/

Оценете статията

Вашият коментар