ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО относно изплащане на доходи по трудови правоотношения от канадски работодател, когато труда се полага в Р. България.
По повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. …. с вх. № 94-00-37 от 29.03.2018 г., Ви уведомявам следното:
В запитването посочвате, че от 2006 г. живеете в Канада, като от 2014 г. имате трудов договор с канадска фирма. На 28.06.2017 г. се прибирате в България, но продължавате да работите дистанционно по трудови правоотношения с канадската фирма. Към 31.12.2017 г. ще сте местно лице за страната и ще имате и български работодател по трудови правоотношения.
Задавате следните въпроси:
1. Трябва ли да декларирате с ГДД по чл.50, доходите изплатени от канадския работодател и в кое приложение?
2. Следва ли да прилагате документи към ГДД?
3. Ще се дължат ли данъци в България за получените суми от канадския работодател?
4. Ще се дължат ли осигурителни вноски за получените суми от канадската фирма?
5. Ще може ли да се ползва данъчно облекчение за намалена работоспособност над 50%?
Относно данъчното законодателство :
С оглед описаната фактическа обстановка и приложимото законодателство давам следното становище:
За 2017 г. се определяте като местно лице на България за данъчни цели. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
Доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. Доходите от труд, положен на територията на друга държава са от източник в чужбина.
Доходите получени от Вас след 28.06.2017 г. от канадската фирма работодател се считат за доходи от страната предвид, че пребивавате и полагате труда на територията на страната. Същите подлежат на данъчно облагане като доходи по трудови правоотношения.
Трудови правоотношения са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната / пар.1, т.26, б. „е“ от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
Местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, букви „е“ и „и“ от допълнителната разпоредба, подават годишна данъчна декларация по чл.50 ал. 1 за тези доходи.
Попълва се приложение № 1, част I, т.1. Декларацията се подава до 30 април на годината следваща годината на придобиване на дохода. В случая за доходи получени през 2017 г., срокът е 30.04.2018 г.
Доходите изплатени от канадският работодател за периода 01.01.2017 г. до 28.06.2017 г. за труда положен на територията на Канада са доходи от чужбина.
Съгласно чл. 15 от СИДДО с Канада, заплати, надници и други подобни възнаграждения получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, възнаграждението получено там, може да се облага в тази друга държава. Изключението на т.2 на чл.15 от СИДДО в случая е неприложимо, предвид, че работодателят е фирма местно лице на Канада.
Следователно доходите получени за труд положен в Канада, ще подлежат на деклариране с ГДД в приложение № 1 като доходът се посочи в част I, т.1, т.1.1 „ от източник в чужбина“, но няма да се облагат в Р. България. За тази цел следва да подадете и приложение № 9, като се попълва част I метод „освобождаване с прогресия“ и приложение 10, в което посочвате дохода в част VIII, т.9, колона 4.
Местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по ал. 1 доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски ал.5 , чл.50 от ЗДДФЛ.
В ал.6 на чл.50 от закона е предвидено за доходите от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“, местните физически лица могат да не представят доказателства за размера на внесения данък по ал. 5.
Данъчно облекчение за намалена работоспособност съгласно нормата на чл.18 от ЗДДФЛ може да се ползва само за доходите подлежащи на облагане в страната. Към ГДД следва да приложите копие на валидно решение на ТЕЛК.
Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.
Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.