Изх. № 33-00-265
Дата:13.07.2016 год.
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 3;
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 3;
ЗДДФЛ, чл. 67;
ЗДДФЛ, чл. 75.
Във връзка с Ваше писмо вх. № 33-00-265/02.06.2016 г., препратено ни по компетентност от Националния осигурителен институт, относно прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, както и на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Ви уведомявам следното:
Според посочените в писмото факти и обстоятелства, имате регистрация в Софийска адвокатска колегия и извършвате трудова дейност като адвокат. Възнамерявате да се регистрирате като адвокат и в държава – членка на ЕС – Испания. Посочвате, че ще пребивавате и упражнявате дейност като адвокат в Испания или ще упражнявате едновременно дейност в Испания и в България, като предоставяте услуги от разстояние на своите клиенти и пътувате между двете държави.
Поставените въпроси са във връзка с определяне на основанието за внасяне и размера на задължителните осигурителни вноски и данъци в България.
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед относимите нормативни разпоредби изразявам следното становище:
По отношение на задължителните осигурителни вноски:
След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
Основното правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
В случай, че лицето обичайно осъществява дейност в различни държави-членки на ЕС (България и Испания), е задължено да уведоми институцията на държавата-членка, в която пребивава (основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009).
Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него.„Пребиваване“емястото,къдетолицето
обичайно пребивава. Пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009. В случай че пребиваването не може да се установи въз основа на въпросните критерии се взима предвид намерението на лицето, определено на база изследване на тези критерии и особено причините за неговото преместване (основание чл. 11(2) от Регламент (ЕО) № 987/2009).
Лицата, които пребивават в България и осъществяват дейност в две или повече държави-членки, са задължени да информират компетентната териториална дирекция на НАП. Уведомяването се извършва чрез подаване на формуляр по образец Окд-237 – заето лицена територията на две или повече държави-членки.
Ако пребивава по смисъла на регламента на територията на Испания лицето уведомява компетентната институция на въпросната държава-членка.
На първо време институцията на държавата-членка по пребиваване на лицето определя приложимото законодателство и уведомява институциите на всички държави-членки по трудова заетост за временното определяне или директно осъществява контакт с въпросните институции, за да се намери взаимно съгласие по отношение на приложимото законодателство. Първоначално определеното законодателство може да е различно от това на държавата-членка по пребиваване на лицата. Временното определяне се превръща в окончателно при условие, че в срок от два месеца след информирането на институциите някоя от тях не възрази, освен ако законодателството вече не е окончателно определено въз основа на взаимно съгласие.
Законодателството, което е определено като приложимо, се удостоверява с формуляр A1. Документът доказва принадлежността на лицето към системата за социална сигурност на държавата-членка, чието законодателство е приложимо и респективно, че за него не се дължат осигурителни вноски по законодателството на други държави-членки. Документът не се издава по инициатива на компетентната институция, а по искане на лицето, което осъществява дейност в две или повече държави-членки.
Напълно е възможно лице, което осъществява дейност в две или повече държави-членки, да има задължение по регламента да уведоми компетентната институция на една държава-членка, а да се наложи да подаде искане за издаване на формуляр A1 в компетентната институция на друга държава-членка. Това е така, защото определеното като приложимо спрямо лицето законодателство не винаги съвпада с това на държавата-членка по пребиваване. Въпреки това, документът може да бъде издаден само от институцията на държавата-членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство е, че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.
По отношение на данъчното облагане:
Изложената фактическа обстановка е изключително обща и недостатъчна, поради което изразявам следното принципно становище:
Редът за облагане на доходите на физическите лица според българското данъчно законодателство зависи до голяма степен от обстоятелството дали лицето се счита за местно или за чуждестранно.
На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). Тъй като в запитването не е описана достатъчна информация относно престоя Ви в Испания, не може еднозначно да бъде определено дали ще останете местно лице за България или не.
Доходите от източници в Република България са описани в чл. 8 от ЗДДФЛ, като в ал. 2 от цитираната разпоредба е посочено, че доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
В случай, че оставате местно физическо лице за България, то придобитите доходи от извършваната адвокатска дейност, както от страната, така и от чужбина ще подлежат на облагане по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. По силата на посочената разпоредба облагаемият доход от стопанска дейност на местните физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с нормативно определени разходи за дейността в размер на 25 на сто – за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 от закона, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Размерът на дължимия данък се определя, като разликата, определена по горепосочения начин, се умножи по данъчна ставка 10 на сто (чл. 43, ал. 3 от ЗДДФЛ).
Когатоплатецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, авансовият данък се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвърто тримесечие на данъчната година, не се внася авансов данък (чл. 67 от ЗДДФЛ). За дължимия авансов данък се подава данъчна декларация на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ – в срока за внасяне на данъка.
Годишно, тези доходи подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Ако предвид гореизложеното, ще станете чуждестранно лице за България, то придобитите доходи от дейността от източник в страната ще подлежат на облагане по реда, предвиден за местните физически лица, описан по-горе. В тази хипотеза придобитият доход от източник в чужбина няма да подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ.
По отношение на данъчното облагане също така следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Р България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
ЗАМ.
/Г. ДИМИТРОВА/